Корупцията, сериозната безработица и отношенията със Сърбия са водещи теми на изборите, предизвикани в Косово от една съдебна призовка.

Най-младото население в Европа, на средна възраст 29 г., среща сериозни икономически трудности. Поне 200 хил. души са напуснали страната и са кандидатствали за убежище, откакто Косово обяви независимост през 2008 г. Икономиката на страната, непризната от Сърбия, расте средно с 4% оттогава, но над една трета от населението ѝ остава безработно, а и БВП на глава от населението е едва една десета от средния за Европа.

До изборите доведе оставката на премиера Рамуш Харадинай, провокирана от призовка, която получи за разпит в Хага заради ролята му във войната срещу сръбските сили през 1998-1999 г. Междувременно коалицията на Харадинай, Алианс за бъдещето на Косово, изгуби позиции в проучванията.

Демократичната лига на Косово, някога съюзник на партията на бившия премиер (сега президент) Хашим Тачи, и националистическата "Самоопределение", някога останали в опозиция, сега се напреварват кой да е първи. В тази надпревара ДЛК предлага историческа стъпка - кандидатът ѝ за премиер е жена. Досега Косово е имало само президент жена - Атифете Яхяга. Кандидатът Вьоса Османи - професор по право на 37 г., завършила в Съединените щати - твърди, че в 90% от случаите в корупцията са замесени мъже, а жените имат различен подход към въпросите на държавата и начините да се погрижат за гражданите.

Основното мото на кампанията ѝ е: "Вярвайте!" "Ройтерс" обаче отбелязва, че да се вярва, е трудно в страна, където работа се намира основно с връзки. Един от събеседниците на агенцията, мъж на 66 г., е цитиран с думите, че който и да спечели "не може да стане по-лошо" - вярва, че след пет години останалите в страната ще са не повече от 400 хил. души, ако нищо се се промени (сега са 1.8 млн.).

Подходите на Османи и на лидера на "Самоопределение" Албин Курти към икономическия колапс се различават силно - тя иска реформи в подкрепа на свободния пазар, а Курти говори за леви мерки като създаване на суверенен фонд, който да изгради наново държави предприятия. Общо между двамата е отхвърлянето на възможно споразумение със Сърбия, на практика застъпвано от президента Тачи и включващо идеята за размяна на територии, отхвърляна и от Харадинай. При Курти обаче има условие - тази позиция може да се промени, ако размяната на територии се обвърже с дипломатическо признаване на Косово от страна на Сърбия.

Дни преди изборите американският президент Доналд Тръмп - който също обяви, че ще работи за сделка между Сърбия и Косово - назначи нов специален пратеник за преговорите между Белград и Прищина. Този пратеник е и посланикът на САЩ в Германия (един от най-големите поддръжници на Тръмп сред американските дипломати) и ще запази позицията си в момент, когато към Берлин, Париж и Брюксел има критики, че години наред не са направили достатъчно по темата.

За разочарованите жители на Косово темата за бъдещето е трудна по още една причина. Те са най-големите привърженици на ЕС в Европа, а заради лошото състояние на демокрацията и конфликта със Сърбия шансът да има дори стъпка към членство в близките години е минимален. Няколко държави в ЕС (Гърция, Словакия, Испания, Румъния и Кипър) дори не признават независимостта на Косово.