Руската пропаганда подвежда България, по морския бряг са нужни модерни ракетни системи
Тролове на Москва използват проруските настроения на по-необразованите българи, но за разлика от бившите съветски републики като Грузия, Молдова или Армения тук ефектът от руската пропаганда е ограничен заради отсъствието на по-широки връзки с руските медии.
Русия създава впечатлението, че предложеното удължаване на газопровода "Турски поток 2" може да превърне България в разпределител на руски природен газ. Но България не разполага с необходимите условия да бъде такава страна и може да стане само транзитираща държава.
Разделянето чрез икономически и енергийни стимули на България и Турция от политиките на НАТО и ЕС е ключов елемент на руската стратегия. Информационните и медийни операции в тези страни се опитват да създават положителна нагласа към Русия и да омаловажават растящите ѝ военни способности.
Западът трябва сериозно да обмисли отбранителна стратегия срещу действията на Русия в района на Черно море, като предвиди разполагане на модерни противовъздушни и противокорабни ракетни системи по морския бряг на България и Румъния.
Това са част от препоръките след симпозиум от края на март, организиран в Букурещ от американската неправителствена организация RAND Corporation и местния офис на German Marshall Fund (GMF) в сътрудничество с Aspen Institute Romania. Диалогът е спонсориран от Руската стратегическа инициатива към Европейското командване на САЩ (EUCOM) и подпомогнат от Института на RAND за изследване на националната отбрана, както и от финансирани от федералния бюджет на САЩ институции към министъра на отбраната, Съвета на началник щабовете на американската армия, отбранителни и разузнавателни агенции.
Той е озаглавен "Русия, НАТО и стратегията за Черно море: Регионални перспективи" и в него са участвали 24 експерти и бивши държавни служители от Европа и САЩ. Доклад с изводите от четирите основни теми, обсъждани в Румъния, бе разпространен тази седмица от RAND Corporation.
В него се обяснява, че интересът към Черно море е, защото "районът е център на конкуренция между Русия и Запада за бъдещето на Европа". "Тук има две десетилетия на тлеещи конфликти още преди Москва да анексира Крим през 2014 г. От 2008 г. насам Русия е използвала 4 пъти военна сила срещу други държави от района и използва за целите си информационни, икономически, енергийни и нелегални инструменти. Другите страни имат и искат да защитават различни и понякога противоречащи си интереси, което затруднява разработването на цялостна западна стратегия за противопоставяне на руското предизвикателство", се казва в доклада.
"Едно убедително отбранително разполагане на силите не е задължително да съответства военна на Русия. Разгръщането на изнесени защитни противовъздушни и противокорабни системи в Румъния и България за контриране на заплахата от нападателните руски ракети, разширяването на ученията на НАТО и продължаващата помощ от Запада за Украйна и Грузия в развиване на националните им отбранителни способности би могло да подсили сдържането [на Русия] в региона."
Изводи от работната дискусия
- Черноморският регион присъства отчетливо във всеобхватната цел на Русия да разшири влиянието и контрола си над своята периферия, които изгуби след рухването на бившия СССР, както и да ограничи западното влияние и интеграцията на страните от района в евроатлантическата общност;
- окупирането на Крим и милитаризирането на Крим, модернизирането на Черноморския флот и разширените сили в Южния военен окръг на Русия засилиха влиянието ѝ в района и способността ѝ да действа в Източното Средиземноморие и Леванта (историко-географски термин, обхващащ в най-общ смисъл зона от Гърция до Иран и от Египет до Турция, но в по-тесен смисъл фокусиран върху Ливан, Израел, Сирия, Кипър и Йордания - бел. ред.);
- по-широките цели на Москва са пригодени към спецификите на всяка държава в района, като задачата е да държи различни съседи в състояние на необвързаност и несигурност по отношение на Русия и Запада, както и открити за руско икономическо, политическо и злонамерено влияние;
- различните и често разминаващи се интереси на страните от Черноморския район затрудняват очертаването на единна и устойчива стратегия на Запада за контриране злонамереното руско влияние и изнудване в района;
- ефективната западна стратегия трябва да бъде по-успешна в контрирането на руските информационни операции, зловредно влияние и хибридни заплахи.
- Москва се опитва да накара страни от ЕС и НАТО да се чувстват виновни за действията си в Украйна, като разпространява внушението, че западната намеса в украинската политика и тласкането на страната към членство в НАТО е това, което е провокирало руската военна интервенция преди повече от 5 години. В действителност през 2013 г., в края на която ескалира напрежението в центъра на Киев, под 15% от украинците подкрепяха членство на страната си в НАТО и никой от лидерите на т.нар. Майдан не е заявявал подобни симпатии.
- руските действия в Азовско море са в подкрепа на стратегията ѝ в Черно море, действията ѝ спрямо Украйна и засилване контрола над Крим; неоснователното забавяне на търговското корабоплаване през Керченския проток и пленяването на украински военноморски съдове и служители имат за цел да изолират Източна Украйна, да пречат на търговията и да раздухват политическа и обществена нестабилност; освен това руските действия са подготвени с цел на заплашват Украйна със загуба на контрол над територии по източния бряг на Азовско море.
"България често отстъпва под руски натиск"
По време на дискусиите на симпозиума в Букурещ тази пролет един от участниците споделя, че често дори България и Румъния - страни от ЕС и НАТО - имат различни разбирания и интересите им се разминават. "Докато Румъния активно блокира руското влияние в района, България често отстъпва под руски натиск", се казва в доклада.
"Това пречи и на изграждането на единна и устойчива западна стратегия за защита на общите интереси и контриране на зловредното руско влияние и изнудване. Румъния гледа повече какво се случва на север и североизток в Украйна и Молдова, докато България се вълнува повече от събитията на юг, включително в Турция, миграцията от Сирия и възхода на заплахата от радикален ислям. (...) Отсъства общо възприятие за заплахата, каквото споделят балтийските и други северноевропейски страни. България например не подкрепи през 2016 г. инициативата на Румъния за разширяване на военноморските учения. Турция настоява да не се променя статуквото в района и действа сякаш е регионалният еквивалент на руската военноморска сила. Украйна и Грузия, които много добре знаят какво е руската заплаха, приветстват румънското предложение и настояванията за засилено натовско военно присъствие и разширяване на сътрудничеството в отбраната."
"Румъния и България не могат сами да противостоят на Русия, а турските ангажименти към алианса в бъдещи кризи с Русия станаха несигурни."
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.