От Северна Македония зависи дали първата и втората междуправителствена конференция от преговорите с Европейския съюз и реалното им започване глава по глава ще се състоят в скоро време, или ще се състоят след много години в необозримото бъдеще. Това каза в изявление в Министерския съвет вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, цитиран от агенция "Фокус".

От думите му, както и от коментарите на външния министър Екатерина Захариева, не следва, че София ще блокира започването на преговорите със Скопие идната седмица, каквито сигнали даваше той в края на септември.

В списъка с искания в одобрената според двамата вицепремиери позиция обаче фигурират редица условия на етапи след формалното одобряване на преговорния процес - потвърждаване на отказа от търсене на права на македонско малцинство в България, ограничаване на езика на омразата, промяна на учебни материали по история и география и реабилитация на жертви на комунистическия режим в Югославия, репресирани заради българското си самосъзнание. Скоростта на преговорите пък зависи от волята на управляващите в Скопие да бъдат "честни", а "не да ни разиграват", каза министърът на отбраната.

Каракачанов увери, че България "няма да спре сега (Северна) Македония за започване на преговори, но преди реалното започване на преговорите има няколко етапа: първа, втора междуправителствена конференция." В българската позиция по думите му се казва, че "преди насрочването на първата" Скопие трябва да изпълни определени условия "и от това ще зависи дали такава междуправителствена конференция ще бъде насрочена и кога".

Решението ще се вземе на Европейския съвет, където според Захариева България ще подкрепи начало на преговорите за членство на Скопие в ЕС, но ще набележи междинни и крайни етапи в целия процес. И двамата коментираха позицията на България за отношенията със Северна Македония и преговорите с ЕС, която е приета днес.

Текстът още не е публикуван от правителството, но по думите на Захариева България ще настоява преди провеждането на първата междуправителствена конференция (на която се посочва дата за същинските преговори) "Северна Македония да преустанови и да се въздържа от провеждането на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване на претенциите за признаване на македонско малцинство в България" и да приведе "безрезервно и срочно" позицията си и действията в международните организации, например в Съвета на Европа, с чл. 11 от Договора за добросъседство.

В договора действително има такова изискване към Северна Македония: "Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония."

Скопие също така ще трябва да декларира с "вербална нота" до страните - членки на ООН, че изпълнява договора с България по езиковата клауза. "Това е двустранен договор, както и договорът от Преспа", каза Захариева. Нужно е да се премахнат от табели и надписи върху паметници и паметни плочи и сгради текстове, насаждащи омраза към конкретни резултати, да бъдат сменени табели и за личности и събития от общата история до 1944 г. - като Гоце Делчев и и Илинденско-Преображенското въстание.

Именно личността на Гоце Делчев доведе и споровете за това какво (и как) да се говори и пише за нея бяха в основата на проблемите в смесената българско-македонска комисия за исторически и образователни въпроси.

От думите на Каракачанов пък следва (макар да не е известно дали това е записано в позицията), че той отново повдига въпроса за периода 1941-1944 г., когато Царство България администрира македонската територия. За Скопие София еднозначно е "окупатор", макар миналата година Заев да даде сигнал, че е готов за известно смекчаване на тона. "Има достатъчно снимков материал, включително видеоматериал и така нататък, населението посреща така наречения "окупатор" - българската армия. Има достатъчно факти за Царство България от 1941 до 1944 година, тогава България харчи 52 % от бюджета си, за да навакса Македония в своето икономическо развитие: строеж на жп линии, пътища, училища, подпомагане на кооперации. Тази югокомунистическа риториката трябва да приключи. Това е категорично условие."

България ще иска в цялата преговорна рамка да се включат и елементи на договора. Страните, членуващи в ЕС, определяйки рамката, могат да отправят изисквания двустранни въпроси, които се решават в хода на преговорите с ЕС, да са обвързани със затварянето на конкретни глави. Такива намерения вече бяха изразени от кабинета на предишната среща. Вчера македонският президент Стево Пендаровски отказа да коментира изпълнението на условия от членки на ЕС в хода на преговорите, тъй като те трябва да са част от договорената между страните членки рамка, а такава още не е създадена.

Македонците са най-близките хора на българите, но, от друга страна, забелязваме не съвсем адекватно и честно отношение и сме принудени да излезем с подобна позиция и ще я следваме неотклонно", добави още Каракачанов.

Според него, въпреки че в Договора за добросъседство е отразено, че двете страни нямат териториални претенции и малцинствени такива, не са спрени всички опити да се подстрекават определени групички хора в България. "А също така всички инициативи на тяхната дипломация пред европейски институции, с които се иска признаване на някакви малцинства: езикови или етнически – това трябва да бъде едностранно прекратено от тяхна страна", заяви Каракачанов. Той обърна внимание и на факта, че Северна Македония остава единствената държава от бившите комунистически страни, която не е осъдила репресиите и жертвите на тоталитарния режим.