В телевизионно обръщение в четвъртък президентът Мишел Аун заяви, че е готов за среща с демонстрантите, които над седмица са на улицата с искане за оставки и промята на системата. Призивът му обаче бе отхвърлен - преди оставка не може да има диалог, смятат демонстрантите.

Няколко часа по-късно обаче избухнаха сблъсъци с полицията, демонстранти и поддръжници на структурата с несъразмерно влияние върху иранската политика. Възникна очакваният въпрос дали недоволството, обединило жителите на Ливан, може да ги изправи едни срещу други.

Премиерът Саад Харири обяви списък с реформи (и дори намали наполовина министерските заплати и обеща да върне откраднати от държавата средства в размер на милиарди долари), след като демонстрациите започнаха. Вълнението бе изблик на недоволство заради пакет мерки, сред тях въвеждане на данък за ползване на "Уотсап" и други приложения за разговори. Ливанци казват, че им е омръзнало от дългогодишната икономическа стагнация.

Банки, училища и университети останаха затворени. Протести имаше и в столицата Бейрут, и в дълго считани за консервативни градове като Триполи, и другаде. На Площада на мъчениците в Бейрут сега има палатки, където няколко граждански организации твърдят, че са готови да останат дълго.

Омръзнало им е и от системата, разпределяща ръководните постове в страната на базата на религията, продължила да действа след 15-годишната гражданска война, приключила през 1990 г. Това споразумение помогна за мира и относителната стабилност, които Западът вижда на малко други места в Близкия изток. Например президентът по конституция е християнин, премерът - сунит, председателят на парламента - шиит. Основите на тази система, още от колониалния период, са и опит да се създаде система, която ще представлява всички религиозни групи в страната.

То обаче не помага за по-добро управление на страната, а демонстрантите твърдят, че целият политически елит е използвал тези години основно за да се обогати, вместо да търси начин да подобри живота на избирателите (младежката безработица е около 40%, страната е белязана от огромно неравество; на 1% от жителите се пада четвърт от националния доход; Световната банка определя като "бедни" една четвърт от жителите). Демонстрантите, както и много изследователи, отбелязват, че политическите фракции работят за подкрепа само от собствените си общности, вместо да мислят за "ливанците".

Управляващата класа не се е променила особено - понякога баща се сменя от син. Такъв е случаят със сегашния премиер Саад Харири, син на убития в средата на миналото десетилетие Рафик Харири.

Не бяха само данъците. Опустошителни пожари в страната отпреди няколко дни също породиха недоволство - защо е толкова трудно да се управлява Ливан, питат протестиращите. В електроподаването има смущения, качеството на водоснабдяването е ниско, сметките за обаждания - много големи.

Зад този гняв не стои организация и ливанските власти се надяват, че заради липсата на лидер мощта им ще отслабне и все по-малко хора ще излизат на улицата. "За пръв път има истинско единство, а не фалшиво, каквото сме виждали преди това," казва пред Би Би Си 29-годишен протестиращ. "Хората осъзнават, че християнин, който живее в крайна бедност, не е по-различен от сунит или шиит, който живее в крайна бедност."

Усещането е, че "Ливан се прероди" през изминалата седмица, отбеляза наскоро Би Би Си. "Хората, маргинализирани от десетилетия, внезапно чувстват, че могат да държат отговорен политическия си елит и да искат промени." Едва ли обаче ливанските лидери ще се предадат без съпротива. Те вероятно разчитат и на друг възможен сценарий - насилието, което би ги делегитимирало. Имаше такова в началото на протестите, а и в последните дни, при нападения срещу магазини и банки в заможни квартали на Бейрут (преобладаващото настроение все пак се описва от чуждите медии като "карнавал"), не се стига (с някои изключения) и до сериозни сблъсъци с полицията. В сряда официалният канал в "Туитър" на ливанската армия публикува съобщение: "Всички сме ливанци. Всички сме едно семейство."

По-малък е оптимизмът заради последиците, които ситуацията може да има върху подкрепяното от Иран шиитско движение "Хизбулла" - могъщият му лидер Хасан Насралла, който има значителна подкрепа в южната част на страната, също се смята от част от протестиращите за фигура от "стария", корумпиран елит. Това обаче може да предизвика по-сериозно напрежение между тях и най-твърдите му поддръжници. Сблъсъци имаше и снощи. Напрежението последва реч, в която Насралла подкрепи протестите, но застана и зад Харири (нямало да обяви такъв бюджет с подобни ниски данъци, ако не били демонстрациите) и каза, че отхвърля свалянето на властите: "Ливан навлеве в опасна фаза, има изгледи страната ни да е на прицел на международни, регионални сили." "Ройтерс" същевременно отбелязва, че според анализатори у влиятелната "Хизбулла" може а и ключът за решаване на кризата.

Не изглежда вероятно и Харири и кабинетът му да подадат оставка - те смятат, че след такъв ход Ливан би затънал още по-дълбоко в кризата. Бейрут предупреди, че държавата може да остане без средства до края на годината, а международните кредитори и потенциални държавни (например от Персийския залив) искат реформи, преди да са готови да отпуснат средства.

Каквото и да се случи, за пръв път в историята на страната огромна група протестира под ливанския национален флаг, без да мисли само за символите на групата си.