Фотогалерия: Суецкият канал на 150 години

Един велик проект в икономическото развитие на човечеството .

• 1 18
• Докладване

Суецкият канал слага началото на края на една славна епоха, тая на знаменитите чайни клипери. Тия бързи ветроходни кораби са използвани за транспорт на чай от Китай до Англия. Поради бързата доставка на чай до острова в знак на благодарност капитанът на един от клиперите получил награда 50 лири. Така почнали залаганията кой пръв ще пристигне в доковете на Темза. А машрутът бил дълъг и труден-Индийски океан, завой при нос Добра надежда към Атлантика, край бреговете на западна Африка до Ламанш. Месеци преход. Най-известните са били Къти сарк, Термопили, Ариел..."формула едно" по вода. Контрукцията на клиперите била непригодна за преминаване през Суец и макар трафикът да продължил още малко по традиция, краткият маршрут на парните кораби през Средиземно море полека лека победил в името на прогреса.

• 1 25
• Докладване

"Изключителна личност е бил този Лесепс! От добро семейство и състоятелен, той попада млад в дипломатическата кариера, в която обаче неговата делова и предприемчива природа се чувства като окована. На служба при френския консул в Египет, той спечелва бързо сърдечното приятелство на престолонаследника принц Саид. Младият Лесепс е много енергичен и любознателен. Той пътува, проучва, прави планове, но в повечето случаи не във връзка с преписките на консулството. Разузнаванията му го натъкват на опитите в миналото за разсичането на двата континента. Идеята го завладява, а той гори от устрем за дела, за големи, велики дела. Той спечелва за делото и своя приятел – престолонаследника Саид. Но Саид няма власт, а бащата, кедифът Мехмед Али, е консерватор и предпазлив. Когато опитите на Лесепс пред Махмед Али не успяват за добиване на концесия за Канала поради недоверчивостта на кадифа, противоречивите интереси и интригите на Великите сили, той не се отчайва, а продължава да работи и да чака по-добро време.
В 1854 г. почива внезапно Мехмед Али и син му Саид – искреният и предан приятел на Лесепс – се възкачва на престола. Още същата година, на 30-ти ноември, Лесепс получава концесията за прокопаване на Канала. Минават 3 години в упорити усилия от страна на Лесепс за събиране на материалните средства и за отстраняване на пречки и интриги, докато през 1858 г. се основава акционерно с капитал 100 милиона франка и със задача да се построи Канала. От недоверие към идеята, по политически причини, повечето правителства отказват да участват в подписката. Англия, Русия, Австрия и Съединените щати отхвърлят предвидените за тях квоти и сумата 100 милиона франка е била подписана, благодарение на енергията на Лесепс, в по-голямата си част от френски дребни спестители. Председател на това дружество е Лесепс, а всяка негова клетка вече вибрира и гори за осъществяването на Канала.
В същото време официалните места са хладни, даже враждебни към делото на Лесепс. Английският вестник "Глоуб" на 30-ти ноември 1858 г. пише:
"Каналът, ако въобще бъде реализиран, не ще бъде от никаква полза... Подписчиците са хора от кафенетата, излъгани от вестниците, които им попадат, и бакалски чираци, които са свикнали да четат рекламите по опаковките на пакетите. Цялата работа е една ловка кражба... Каналът е невъзможна работа..."
Каква колосална заблуда! Може би най-голямата в историята на деловия живот.

Ето най-после и тържеството на човешкия дух над природата – фееричното откриване на Канала на 17-ти ноември 1869 г.
Лесепс ликува.
На откриването присъстват лично красивата и симпатизираща на Лесепс френска кралица Евгения, пруският престолонаследник Фридрих, бъдещият австрийски император Франц Йосиф и други най-знатни лица Лесепс е безкрайно благодарен на Саид, макар че от 1863 г. той е вече заместен от кедифа Исмаил. Лесепс кръщава входното пристанище на Канала на името на своя приятел Саид – това е днешният Порт Саид, където едва по-късно признателните поколения поставиха при входа на Суецкия канал и бюста на Лесепс. Така бе увековечено едно приятелство, което даде епохален тласък на културата на човечеството.
Едва що построен, Каналът става фокус на още по-упорити борби и интриги около него – сега вече за това чий да бъде той. Каналът се оказа съдбоносен за египетската независимост. Страната, през която минава този така важен международен морски път, изведнъж добива извънредно голямо значение за всички велики сили..."

Константин Кацаров, обиколил света през 1937 г. и описал видяното и почувствано от него в книгата "Светът отблизо", издадена за първи път през 1948 г. Това е един малък откъс от разказа му за Канала и за Лесепс, който след това се хвърля да работи по проекта на Панамския канал, оплетен във финансови и политически интриги, завършва тъжно кариерата и живота си в процеси, затвор и опозоряване.

• 0 19
• Докладване