Почти един от всеки четирима млади (15-29 години) българи (24%) отговаря с "ще трябва да се преместя в по-студена държава" на въпроса "Мислите ли, че в бъдеще ще трябва да предприемете някое от следните действия заради промените в климата?". Но когато надхвърлят 30-годишна възраст, така мислят само 10%.

Не всички се оплакват от високи температури - всеки пети (20%) сред младите българи обаче казва, че заради климатичните промени може да се премести в по-топла държава и също толкова (21%) - в по-топла част от България.

Когато се вземат данните за цялото население, промените в климата по принцип са доста далеч от основните тревоги в България - на осмо място след редица проблеми, свързани с ниските доходи, лошото здравеопазване, безработицата и т.н. (виж данните в дъното на статията)

Младите българи може да показват тревога за климата, но и не вярват, че тяхното лично поведение може да промени нещо. Така отговарят 68% в групата 15-29 години, а съществена промяна няма (60%) и в следващата група (30-64 години) на активните българи.

Данните са от едно от най-мащабните социологически проучвания в ЕС през последните години и разпространено от Европейската инвестиционна банка. То обхваща 30 хиляди души, като в повечето страни, включително в България, броят на анкетираните е около 1000.

Проучването е публикувано в самото навечерие на започващите днес в Мадрид световни преговори за климата. Те част от 25-та Конференция на ООН за климатичните промени (следващата ще е в Глазгоу догодина), която е първата, откакто САЩ реално започнаха оттегляне от Парижкото споразумение от 2015 г. В последните седмици различни световни организации предупредиха, че изхвърлянето на парникови газове е достигнало нови рекорди през 2018 г. и че водещи държави, сред които и някои от най-големите замърсители, имат такива планове за субсидиране добива на изкопаеми горива, че целите за ограничаване на глобалното затопляне изглеждат непостижими.

Европейската инвестиционна банка, която е част от структурите на ЕС, обяви този месец, че почти прекратява финансирането на проекти за изкопаеми горива.

В допитването по поръчка на ЕИБ като цяло българите демонстрират доверие към тезата, че човешката дейност основно е отговорна за промените в климата. Те потвърждават, че усещат отражението във всекидневието си и са убедени, че същото ще важи и за децата им. Но също така не са фаталисти - почти две трети вярват, че все още може да се направи нещо тенденцията за глобално затопляне да се обърне.

Ето някои от отговорите на всички възрастови групи българи на ключови въпроси от допитването, като прави впечатление, че жените са по-убедени в климатичните промени:

Икономически и финансови - 86%

Достъп до здравни грижи и услуги -50%

Покупателна способност - 49%

Безработица - 39%

Масова миграция - 37%

Политическа нестабилност - 34%Кибератаки - 8%

Тероризъм - 6%Замърсяване на въздуха - 54%

Топящите се ледници - 45%

Покачващи се температури - 37%

Намаляване броя на пчелите - 33%

Ускорена загуба на биоразнообразие на сушата и в океаните (изчезване на растения и животни) - 25%

Увеличаващ се брой горски пожари - 25%

Оскъдни водни ресурси (липса на питейна вода) - 19%

Покачващо се морско равнище - 12%

Увеличаващ се брой наводнения - 12%

Увеличаващ се брой на бурите - 10%

По-малко хранителни ресурси - 6%

Има значение - 60%

Има малко или никакво значение - 40%Донякъде - 69%

Не, изобщо няма отражение - 10%

Да - 93%

Не - 7%

Да, определено - 50%

Да, вероятно - 43%

Вероятно не - 5%

Да се преместя в по-студена част от страната или друга държава - 19%

Да се преместя в по-топла част от страната или друга държава - 19%

Да се преместя в друг район - 26%

Да се преместя в друга държава - 22%

Не мисля, че ще трябва да е преместя - 68%

Да, влияе на миграцията - 81%

Да, това вече се случва - 14%

Да, но това може да се случи в бъдеще - 66%

Не, такова нещо няма да се случи - 19%