Европейски лидери, предвождани от Франция и Германия, ще заявят днес на американския президент Доналд Тръмп да намали критиките си към НАТО, защото те вече са увеличили с милиарди долари разходите си за отбрана, както настоява той.

Това ще стане на тричасово заседание на върха в Лондон по време на двудневна среща по повод 70 години от основаването на Северноатлантическия алианс.

Делът на средствата от националните икономики, които влагат 29-те страни членки, е единият от двата основни проблема на този етап. Вторият е отношението на Турция към организацията и дали с действията си срещу кюрдите в Северна Сирия президентът Реджеп Тейип Ердоган не поставя НАТО в критична ситуация.

Целта на форума бе да се демонстрира единство и сплотеност, но вътрешните противоречия и неприкрито напрежение излязоха на повърхността още на предварителните двустранни срещи във вторник. Доналд Тръмп критикува думите на Еманюел Макрон, че по някои въпроси организацията била в кома, а френският президент обвини Ердоган, че страната му купува руско оръжие и не само воюва с доскорошни съюзници на Запада срещу "Ислямска държава", но и си сътрудничи в Сирия с подставени групировки на тази терористична организация. Турският президент потвърди при отпътуването за Лондон, че няма да подкрепи плановете за защита на Полша и балтийските републики, ако НАТО не признае водещата организация на сирийските кюрди за терористична.

Реакцията на европейците днес срещу критиките на Тръмп, че се държат като "безотговорно" към ангажиментите си, ще бъде най-очакваното събитие. Според Би Би Си на американския президент ще бъде заявено, че пред лицето на глобални заплахи и конфликти те няма да позволят да си отнасят към тях като към неравностойни партньори.

От 2016 г. насам Европа, Канада и Турция са увеличили разходите си за отбрана със 130 млрд. долара, а до 2024 г. плановете са те да достигнат 400 млрд. долара. Броят на американските военни, постоянно базирани в Европа, се е увеличил с повече от 5% при управлението на Тръмп., а САЩ са провели повече съвместни учения със съюзниците и най-голямото от 25 години насам предстои през 2020 г.

Канцлерът Ангела Меркел каза, че е умерено оптимистична за изхода от срещата, но с Макрон ще трябва да убедят останалите в идеята си първо да се създаде специална група, която да подготви за около една година план за реформиране на НАТО.

Доналд Тръмп е особено критичен към Германия - най-голямата икономика и най-многолюдната държава в Европа - за бавното, според него, постигена не ангажимента да заделя 2% от БВП за отбрана. Това трябваше да стане до 2024 г., но новите планове на Берлин са този праг да бъде постигнат през 2031 г.

Германците не желаят да предизвикват Русия и предпочитат да намалее зависимостта им от американската защита, показа проучване на YouGov по поръчка на агенция ДПА. Над половината (54%) искат НАТО отново да работи по-тясно с руснаците и едва 21% са за продължаване на твърдата линия към Москва след анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна и демократичните държави в Европа. 55% от анкетираните казват, че в случай на нападение биха искали европейските страни в НАТО да се защитават без подкрепата на САЩ. Също почти половината (48%) са за пълно или частично изтегляне на около 35 000 американски военни, базирани в Германия. За запазване на този контингент са се изказали под една трета (32%).

В заключителния документ се очаква съюзниците да потвърдят ангажимента си взаимно да се отбраняват. Великобритания, която скоро ще напусне ЕС, вероятно ще обещае да предостави на командването на НАТО още 6 бойни кораба, две ескадрили от бойната си авиация и хиляди военни, за да отговори на призивите на Вашингтон за повече европейски сили, готови за бързо реагиране и бойни действия.

НАТО ще предупреди за пръв път Китай, че следи растящата военна сила на тази страна и ще декларира съгласие постепенно да се подготви за отбрана от възможни бъдещи враждебни действия - от действия в Арктика до защита на компютърни мрежи и информационни масиви.