Той бързо се оказа на поста, превърнал Касем Солеймани във втория най-влиятелен иранец: зае го часове след като командирът на поделението на иранската революционна гвардия за външни операции "Ал Кудс" бе убит при американски въздушен удар.

Есмаил Каани, наследникът на Солеймани, бе и негов заместник, но много различен. Докато Солеймани обикаляше Близкия изток и организираше дейността на ирански посредници в Сирия, Ирак, Ливан и дори Йемен, разчитайки на мрежата си от контакти, Каани често е сочен като добър администратор. За "Вашингтон пост" обаче анализатори поставиха оперативните му умения под въпрос.

Подобно на Солеймани, и Каани става част от гвардията през 1980 г., малко след революцията, участва и във войната между Ирак и Иран, заема втория най-важен пост в "Ал Кудс" по същото време, когато Солеймани получава първия, и вече обеща да "продължи пътя" на убития командир. Други сходства между двамата може да се търсят в близостта с върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей и в острите предупреждения, каквито отправи към САЩ и силите им в Близкия изток и 62-годишният Каани, часове след като пое поста.

Опитът му обаче не е с този регион - досега е отговарял за операциите на "Ал Кудс" в Афганистан, Пакистан и Централна Азия и се смята, че до момента е отговарял основно за административни въпроси, не може да се похвали и с много военни подвизи. Това е остър контраст със стила (и терена на действие) на Солеймани, напътствал на място бойните действия на проиранските милиции "Хашд аш Шааби" в Ирак срещу "Ислямска държава".

Военните въпроси и сигурността са в сърцевината операциите на "Ал Кудс" като част от корпуса на гвардейците на ислямската революция - структура с над 125 хил. членове и влияние в политиката и в икономиката, замислена, за да пази създадения тогава режим и обявен от САЩ за терористична организация миналата година. Революционната гвардия упражнява надзор върху иранската балистична програма, военноморските й сили следват като сянка американския флот в Персийския залив и включва в себе си изцяло доброволните сили "Басидж", участващи в смазването на протести.

Азизи обаче добавя, че зрелостта на Каани е причина да не се стигне до ескалация, когато през 1998 г. талибаните атакуват консулството на Иран в северния афганистански град Мазар-е Шариф и убиват деветима дипломати. "Много хора бяха нетърпеливи Иран да действа."

Според Али Алфонех, старши изследовател в Института за арабските държави от Залива във Вашингтон, "вероятно ще има по-скоро приемственост, отколкото промяна, в "Ал Кудс" под ръководството на Каани. "Подозирам, че няма да му е трудно да поеме ролята на Солеймани, що се отнася до операции и стратегия", казва за "Вашингтон пост" Афшон Остовар, автор на книгата "Авангардът на имама: религия, политика и Революционната гвардия на Иран".

Каани има опит и с действието извън обичайния си регион. Пътувал е с бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад до няколко държави в Африка и Южна Америка. Санкциониран е още от 2012 г. от Държавния департамент на САЩ, защото е надзиравал процеса на разпределяне на средства от "Ал Кудс" към регионални съюзници.

САЩ го държат отговорен и за доставка на оръжия до западноафриканската държава Гамбия, заловена в Нигерия през 2010 г. Властите задържаха в най-големия нигерийски град, пристанището Лагос, 13 контейнера, маскирани като контейнери със стъклена вата и каменни палети. Те намериха в тях 107-милиметрови ракети тип "Катюша", патрони и други оръжия. Ракетите "Катюша" остават любимо оръжие на иранските прокси сили, сред които са иракските милиции и ливанското движение "Хизбула".

Според "Вашингтон пост" се смята, че е имал важна роля в създаването на "Лиуа ал Фатемиюн", бригада от хиляди хазари шиити в Афганистан, изпратена в Сирия на страната на президента Башар ал Асад. Той впрочем е и първият командир, признал публично иранското присъствие в Сирия и обосновал го с предотвратяването на "големи кланета". През януари 2015 г. Гаани индиректно каза, че Иран доставя ракети и оръжия на палестинците за борба с Израел. "САЩ и Израел са прекалено малки, че да си мислят, че могат да устоят на военната мощ на Иран. Тази мощ сега се проявява в помощ на онеправдания палестински народ и Газа под формата на ракети и оръжия", каза Гаани тогава.

Все пак е под въпрос експертизата на Каани в арабския свят, а именно там Иран се противопоставя на американската и израелската военна мощ. "Не мисля, че говори арабски, а и няма същото разбиране за арабския свят или за Израел, каквото имаше Солеймани", смята Араш Азизи. Според Афшон Остовар не е вероятно "приятелствата на Каани с командирите на (организациите посредници на Иран в Близкия изток) да са толкова добре развити или толкова дълбоки, колкото тези на Солеймани." В резултат "той вероятно ще ръководи операциите основно от разстояние" и дори да иска да повтаря снимките на Солеймани от фронтовите линии, ще му е трудно да го прави поне засега.

Конфронтационният език, изглежда, ще остане отличителна черта на "Ал Кудс". "Ние сме деца на войната. Ние сме другари на бойното поле и станахме приятели в битките", каза веднъж Гаани за отношенията си със Солеймани, цитиран от иранската държавна информационна агенция ИРНА и "Асошиейтед прес".