Часове преди днешната церемония по пускане на газопровода "Турски поток" в Истанбул, на която е поканен, премиерът Бойко Борисов ще посрещне един от най-високопоставените служители на Държавния департамент на Съединените щати.

Визитата на Дейвид Хейл - третия по важност човек в американската дипломация, е представена в съобщение на Министерския съвет като част от първата сесия на стратегическия диалог между България и САЩ. Ветеран в Държавния департамент, той засега, изглежда, ще разчита на млад екип под 40-годишна възраст.

В понеделник например бе представена Джесика Ким, съветникът по юридическите въпроси към посолството в София, която ще помага за засилване върховенството на закона и борбата с корупцията и организираната престъпност. Във вторник посолството съобщи за още едно лице - 37-годишния Алтън Биланд, директор на Отдела за европейска политика, Централна и Южна Европа към кабинета на секретаря по отбраната на САЩ в Департамента по отбраната. Той ще участва в стратегическия диалог между САЩ и България в сряда. Срещата с министъра на отбраната Красимир Каракачанов е приключила със съгласие по основните точки за това какво и в какви срокове ще правят двете страни до 2030 г., като окончателната версия на т.нар. Пътна карта би трябвало да се подпише още през септември.

Не е известно дали Хейл, дипломат с десетилетна експертиза за Близкия изток, ще засегне и други теми. За "24 часа" дипломатически източници казват, че сред темите на разговора му с Борисов ще са "проектите за нови газопроводи и хъба "Балкан".

След България Хейл ще посети Италия и Хърватия, които са свързани с ключови за САЩ енергийни проекти в строителство. Това са Трансадриатическият газопровод (ТАР) за газ от Каспийско море до Италия и терминалът за приемане на кораби с втечнен газ (LNG) на адриатическия остров Крък за евентуално снабдяване на Хърватия, Италия, Словения, Унгария, Черна гора и Сърбия. Догодина би трябвало плаващото съоръжение и хранилищата към него да имат капацитет за пренос на 2.6 млрд. куб. м годишно.

Роденият през 1961 г. Хейл е заместник държавен секретар по политически въпроси от август 2018 г., след 33 години на служба в институцията. Месец по-късно му бе даден единият от седемте най-високи ранга в Държавния департамент - дипломат от кариерата. За този житейски път го вдъхновяват родителите му и преподавателят му в дипломатическата школа на Джорджтаунския университет Мадлин Олбрайт, по-късно станала държавен секретар, разказва той във встъпителните си думи на изслушване пред външнополитическата комисия на Сената.

Постовете, които заема дотогава, са изключително свързани с Близкия изток и и Южна Азия. От 2004 г. до назначаването си на високия пост в Държавния департамент той последователно (и само с няколко години прекъсване) е посланик на САЩ в Йордания, специален пратеник на Вашингтон за мира в Близкия изток, посланик в Ливан и след това - в Пакистан. На първата си посланическа мисия е назначен по време на президента Джордж Уокър Буш, но е известен с умението си да работи и с президенти демократи.

Отвъд посланическите мандати той е участвал с по-малка роля в мисии в Тунис, Бахрейн, Саудитска Арабия и ООН. Бил е и заместник-помощник държавен секретар за Израел, Египет и Леванта и директор по израелско-палестински въпроси. Бил е помощник и на държавния секретар Мадлин Олбрайт.

Тази експертиза в редица държави в региона го прави ценен при кризи. Хейл посети Ливан през декември, след като протестите там затегнаха хватката около управляващите, и се срещна с номинирания за премиер Хасан Диаб в търсене на решение. Критици представят кабинета на Диаб като доминиран от подкрепяната от Иран шиитска организация "Хизбула". След разговорите си при закрити врати с премиера, президента и председателя на парламента той каза, че лидерите трябва да загърбят партийните си интереси (именно те станаха повод за бурното ливанско недоволство) и да започнат реформи.

Година по-рано той допускаше възможността САЩ да наложат санкции по закона "Магнитски" за убийството на саудитеца Джамал Хашокжи в саудитското консулство в Истанбул.

Преди два месеца обаче той бе в светлината на американските вътрешнополитически прожектори по тема, различна от Близкия изток. Хейл бе изслушан от водещите разследването за импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп в Камарата на представителите в САЩ. По думите на действащия помощник държавен секретар в бюрото за Европа и Евразия Филип Рийкър неговият заместник Джордж Кент е споделил с него и с Хейл притесненията си за ролята на адвоката на Тръмп Рудолф Джулиани по въпроси, свързани с Украйна.

В показанията си той твърди, че представител на Бюджетно-административното управление (агенция, изготвяща бюджета на президента и следяща качеството на различни програми, политики и процедури на американски агенции за съответствие с политиките на държавния глава) му е съобщил за намерението на Тръмп да бъде задържана военна помощ за Украйна. Той обясни още, че всички освен бюрото, Тръмп и началника на кабинета му Мик Мълвейни са искали помощта да бъде разблокирана. Разследващите смятат, че решението за помощта в размер няколкостотин милиона долара е свързано с опит за оказване на натиск върху украинския президент Володимир Зеленски да разследва дейността на Джо Байдън, евентуалния основен опопент на Тръмп на президентските избори тази година.

Тогава Хейл коментира и уволнението на бившия посланик на САЩ в Украйна Мари Йованович, която твърди, че е помолила Хейл за помощ, за да се защити от вълна консервативни атаки в интернет, поставящи под въпрос лоялността ѝ към Тръмп. На изслушването си обаче той допусна, че изявление за подкрепа от департамента към Йованович "най-вероятно" не е публикувано заради държавния секретар Майк Помпео (това противоречеше на показанията на самия Помпео).