Краят на "Южен поток" обаче бе началото на "Турски". Газопроводът по дъното на Черно море, снабдяващ Турция и замислен да прави същото за европейския пазар, бе обявен от Путин в Анкара. Тогава разногласията с ЕС, съчетани с обвинения към България, бяха изтъкнати като аргумент да се изгради газопроводът, който руският лидер открива с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул - церемония, на която ще присъства и българският премиер Бойко Борисов.

Меморандумът бе подписан в деня на съобщението между "Газпром" и турската тръбопроводна компания "Поташ петролиъм пайплайн корпорейшън". Междуправителственото споразумение последва на 10 октомври 2016 г., сключено в Истанбул. През декември 2016 г., а до януари следващата година документът бе ратифициран от парламентите в Анкара и Москва.

От компресорна станция "Русская" в района на Анапа газопроводът, също като планирания "Южен поток", минава по дъното на Черно море. На сушата излиза в Кайькьой в северозападната турска провинция Къркларели. Общата дължина на тръбите е 1100 км, от тях над 900 км са по море, а наземният участък в Турция е с обща дължина 180 км. Мощността на двете тръби е общо 31.5 млрд. куб. метра в година - по 15.75 млрд. всяка. Това е наполовина на предвидените обеми за "Южен поток".

Едната тръба ще се използва за доставки за турските потребители и ще стига до Люлебургаз в същата провинция. Другата е за Югоизточна Европа.

Създадената за изграждане на "Южен поток" South Stream Transport B.V., дъщерна компания на "Газпром", базирана в Амстердам, отговаряше за изграждането на морската част на газопровода, а от декември 2016 г. (след подписване на споразумението) подизпълнител за тръбополагането бе швейцарската Allseas - същата, която работеше по "Северен поток 2", преди да обяви изтеглянето си от проекта в опит да избегне американски санкции.

На 30 април 2018 г. завърши изграждането на морския участък на първата тръба, започнало през май 2017 г. Втората бе завършена от 21 февруари 2017 г. до 19 ноември 2018 г. Цената според "Газпром", по данни от февруари 2018 г., бе 7 млрд. евро. Сухопътният участък бе поет от съвместната руско-турска компания TurkAkim Gaz Tasima A. S., в която "Газпром" и "Боташ" имаха по 50%. Морската и наземната част бяха съединени през март 2019 г.

През ноември 2019 г. "Газпром" обяви, че строителството на "Турски поток" е завършено и и двете тръби са запълнени с газ. Планът на руския енергиен гигант първоначално бе този газопровод заедно със "Северен поток 2" да бъде завършен до края на миналата година и Русия настояваше, че с двата проекта ще бъде заобиколен "ненадеждният" пренос през транспортната система на Украйна. Забавянето и на двата проекта (включително на българския участък, за което Путин обвини България) обаче принуди Москва да отложи подобни планове и да се договори с Украйна за продължаване на договора, изтекъл в края на 2019-а.

Съединените щати чрез посланик Херо Мустафа и други официални представители са предупреждавали България, че няма да има други ползи от "Турски поток", освен че ще транзитира руски газ. Позицията на София е, че новият проект, освен че не нарушава европейското законодателство (тръбите в България са част от проект за разширяване на съществуващата газопреносна мрежа и са 110% собственост на "Булгартрансгаз", за да не се третират като транзитен газопровод), е съвместим с газовия хъб "Балкан", с който страната в комбинация с газа, който ще дойде през интерконектора с Гърция, ще се превърне в разпределителен център, но не всички споделят тази позиция.

Формално България разглежда тръбата от границата с Турция до тази със Сърбия като "Балкански поток" и Борисов неколкократно е настоявал журналистите да не използват името "Турски поток". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви преди няколко месеца, че българският участък ще е готов през първата половина на тази година заради забавяне на обществената поръчка за строителството.