Британското правителство е финансирало години наред близкоизточна редакция на агенция "Ройтер" тайно, чрез абонаменти, купувани от обществената медия Би Би Си, по време на Студената война.

Това разказва самата Би Би Си, като цитира документи, публикувани от външното министерство в Лондон. Според тях обвит в тайна екип британски държавни служители опитал да повлияе на агенцията, след като я убедил да отвори близкоизточна редакция, създаваща съдържание от и за региона.

Отделът за информационни изследвания (IRD) към министерството е създаден през 1948 г. за борба с пропагандата на Съветския съюз и за антикомунистически послания. По негова молба Би Би Си създава през 1969 г. офис в Близкия изток, който предоставя на английски и арабски информация за местни и международни събития, които да се използват от вестници и ефирни медии.

Според документи, публикувани от националните архиви на Великобритания, отделът признав, че няма как да има "редакцонен контрол" върху "Ройтерс" - тя не би приела да слуша правителството. Държавните служители същевременно се надява, че правителството ще има в някаква степен "политическо влияние", включително върху агенцията.

Близкоизточната услуга на "Ройтерс" се появява на мятото на предишната Служба за регионални новини, спонсорирана и контролирана от IRD, както и на други места по света, но затворена заради нерентабилност. На нейно място обаче не може да остане вакуум - "вражески или полувражески агенции" като базираната в Египет Близкоизточна новинарска агенция или съветската ТАСС "и дори "Франс прес"" биха могли да прокарват безпрепятствено влиянието си в региона, разказва Би Би Си. Затова IRD се нуждае от "обективна и точна услуга с високо качество" като оръжие срещу "изчислените фабрикации от "пристрастните" агенции.

По същото време "Ройтерс" среща финасови затруднения и подобен проект трябва да бъде финансиран. Репутацията на агенцията обаче не трябва пострада и затова външното министерство не иска да предоставя средство открито.

Тук е и мястото на "неортодоксалния" план, в който се появява Би Би Си. Британската радио- и телевизионна корпорация плаща "разширен абонамент" на "Ройтерс" за достъпа до съдържанието ѝ, а финансовото министерство възстановява допълнителните разходи. Общата договорена сума е 350 хил. лири за период от четири години, а надеждата - че близкоизточното бюро накрая ще излезе на печалба. Последната възможност обаче притеснява донякъде външното министерство заради възможността агенцията да изпуска "политическия материал, който искаме" за сметка на спортни или други "леки" информации.

Така "Ройтерс" получава скрита подкрепа и, по думите на служител на външното министерство, е много важно да се избегнат "всякакви предположения за тайни уговорки между (правителството на нейно величество и "Ройтерс"). Тогавашният шеф за външните услуги, предоставяни за Би Би Си - Чарлс Кърън, по-късно генерален директор на медията - и други двама нейни служители са единствените, които знаят истинската цел.

Въпреки тревогите, че случаят може да привлече вниманието на "Флийт стрийт" (улицата, където по това време са повечето вестници), историята остава незабелязана до затварянето на близкоизточното бюро през 70-те години.

За Би Би Си говорител на "Ройтерс" казва, че макар "много новинарски организации" да са получавали субсидии след Втората световна война, въпросната договорка не съответства на принципите на агенцията: "Не бихме направили това днес." Говорител на Би Би Си пък се позовава на хартата на корпорацията, гарантираща "редакционна независимост", без значение дали финансирането е с правителствени средства, лицензионни такси или търговски източници.