Световни сили обсъждат днес как Либия да не е "като Сирия"
"Сирия не е Либия", гласяха множество анализи след началото на протестите срещу Башар ал Асад в Сирия. Днес представители на много от водещите световни сили обсъждат как да спре превръщането на конфликта в богатата на петрол африканска страна в "новата Сирия" много преди този в "старата" да е решен.
Фразата за Сирия означаваше, че конфликтът ще продължи много по-дълго, защото ще е трудно Асад да бъде свален за седмици като либийския лидер Муаммар Кадафи. Девет години по-късно световните лидери търсят отговори на въпроса как да се сложи край на либийския конфликт, продължаващ колкото войната в Сирия и (досущ като близкоизточната държава) все по-активно замесващ външни сили и - в най-голяма степен - Турция и Русия. Либийският конфликт "все повече прилича на Сирия", каза американски представител часове преди срещата.
Редица лидери приеха поканата на германския канцлер Ангела Меркел. В Берлин са френският президент Еманюел Макрон, колегите му от Турция и Русия Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, британският премиер Борис Джонсън и италианският Джузепе Конте, емирът на Катар Тамим ал Тани и алжирският държавен глава Абделмаджид Тебун. Покани имаше и към лидерите на Египет и Обединените арабски емирства. Съединените щати ще са представени от държавния секретар Майк Помпео.
В Берлин пристигат и двете основни сили в конфликта, премиерът на признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи Файез ас Сарадж и командирът на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар със седалище в Тобрук. Хафтар овладя голяма част от страната, а ЛНА наскоро обяви успех в град Сирт седмици след като командирът поднови започната през април офанзива срещу либийската столица. Настъплението срещу Триполи обаче не се увенчава с успех, на негова страна не минават и сили на ПНС. Германските усилия за примирие започнаха през септември, когато поддръжниците на Хафтар още вярваха, че превземането на Триполи е въпрос на месеци.
Нови разговори дни след провала
От началото на офанзивата срещу Триполи загиналите цивилни са официално около 280 души. Убити са 2000 бойци, а 146 хил. либийци (при население 6.3 млн. души) са били разселени, предаде ООН.
#UPDATE Map of forces involved in the fighting in #Libya, as at December 31, 2019 #GNA #Haftar pic.twitter.com/ilVoo2cuYR
— AFP news agency (@AFP) January 2, 2020
Успехът на тази среща, замислена миналата година като разговор за нарушаването на оръжейното ембарго на ООН, е под въпрос от самото начало. Дни преди конференцията - която бе потвърдена едва след среща на Меркел и Путин в Москва, въпреки че за нея се говореше от месеци - Хафтар и Сарадж пристигнаха в руската столица. Тогава Русия и Турция, чиято роля в конфликта стана все по-видима в последните месеци, договориха прекратяване на огъня, което бе в сила няколко дни. След преговори в Москва Сарадж и Хафтар трябваше да го подпишат, но лидерът на ЛНА първо заяви, че му е нужно време да помисли, а след това отлетя за Бенгази, където негови представители обявиха, че войната продължава.
Ден по-късно, след продължаване на бойните действия, той изненадващо каза на германския външен министър, че Либия ще спазва примирието. Два дни след тази среща обаче негови поддръжници допълнително нажежиха напрежението, като с протести блокираха работата на много петролни терминали в страната с аргумента, че правителството на Сарадж използва средствата за набиране на бойци. Анализатори разчетоха този ход, който свива наполовина (с около 800 хил. барела дневно) либийския износ, като стратегически ход, който Хафтар да използва по време на преговорите.
Преди това командирът обясни в интервю за телевизия "Ал Арабия", че отхвърлил условията на примирието, защото те не включват съставянето на ново правителство, което би получило вот на доверие от непризнатия от ООН парламент в Тобрук, както и международен мониторинг за прекратяването на огъня, който да не включва Турция. Според италианския "Ла Република" документът се е сблъскал със съпротивата на Кайро, според източници на "Ню Йорк таймс" против примирие са били и ОАЕ.
Два лагера
Конференцията под егидата на ООН се състои в момент, когато Германия търси външнополитически успех в предпоследната година от управлението на Меркел, но и когато Русия се опитва да поеме главна роля в конфликтите в Близкия изток и Северна Африка. От друга страна, германското правителство съобщи, че зад привидната неизвестност дали и кога действително ще има конференция се крият месеци работа и страните участнички дори са постигнали съгласие за документ, с който ще се търси изход от конфликта.
Интересите на страните, които Германия и ООН събират обаче, са твърде разнопосочни.
Сложна е позицията на Италия. Някога водеща по европейските въпроси в Либия, страната, подкрепяща признатото от ООН правителство, попадна в капана на противоборствата в Европа - особено с Франция, която се опита да ѝ изземе инициативата за решаване на конфликта, както и да заложи на Хафтар. В момента Рим допуска изпращане на военнослужещи, но единствено с миротворческа цел.
Турция, която нарича Хафтар "пучист", вече има войници в Либия (каквито поиска Триполи след успехи на Хафтар), но са само няколко десетки души, а мисията им в подкрепа на ПНС е с обучителен характер. Турската намеса обаче не се ограничава до редовната армия. През последната седмица "Гардиън" и Би Би Си потвърдиха, че в Либия се сражават сирийски наемници. На страната на Сарадж недвусмислено е и Катар. Това не е първият случай, в който сирийци воюват в Либия, но тяхната поява и активната намеса на Турция (заради все по-голямата на Русия и Обединените арабски емирства) бяха знак за Европа, че нейната дипломация трябва се активизира.
ОАЕ, Египет и Йордания дават оръжия и логистична подкрепа на Хафтар. Франция, която е правила жестове към Хафтар, преди почти три години вбеси Италия, която подкрепи Сарадж. Русия, която също подкрепя Хафтар (макар формално да е "за" диалог между воюващите страни), според множество публикации е пратила бойци - не само от известната частна военна компания "Вагнер" (критики за това отправи турският президентРеджеп Тайип Ердоган), но и от други. В последните месеци множество публикации разказваха и за "битката в небето" между дронове от ОАЕ и Турция, изпратени на враждуващите сили.
Силите на Сарадж и Хафтар намират наемници и сами. В петък ООН ги обвини, че използват мигранти (най-вече суданци и чадци) като бойци. Пратеникът на Върховния комисариат на ООН за бежанците за Централното Средиземноморие Венсан Кощел каза, че организацията му разполага със свидетелства за "хора, които са били в центрове за задържане, че им е била дадена възможност да избират дали да останат там неопределено време, или да отидат на фронта".
След изолацията в годините на разклатено здраве на Абделазиз Бутефлика избраният президент в Алжир Абделмаджид Тебун насочи отново вниманието си към Либия. Алжир, който има дълга граница с Либия и отделя стотици милиони за охраната ѝ всяка година, се срещна миналата седмица и със Сарадж, и с турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Най-голямата арабска и африканска страна знае какво не иска: турски войски в Либия.
Късно в четвъртък обаче в либийския пъзел окончателно се намести още една страна. Часове след разговора си с германския външен министър Хайко Маас в Бенгази Хафтар кацна в Атина. Малко преди това премиерът Кириакос Мицотакис бе заявил, че липсата на покана от Берлин го е разочаровала и че ще блокира на европейско ниво всяка сделка, ако тя не отразява проблемите му с правителството на Сарадж след подписано споразумение за морската граница с Турция, което Гърция счита за противно на интересите си.
След срещи с Хафтар в четвъртък и петък външният министър Никос Дендяс заяви, че Гърция е готова да помогне на Либия да се превърне в съвременна демократична държава, чиито граждани свободно могат да изразяват волята си. По думите му Хафтар, който не направи изявление след разговорите, се е съгласил с гръцките позиции.
Според министъра Гърция е готова да предостави на Либия помощ в случая на договорено примирие. Това може да стане с изпращане мироопазващи сили или присъединяване към европейска мисия за прилагане на оръжейното ембарго (нарушавано от редица държави) и край на участието на наемници в северноафриканската държава.
"Възможност за рестарт"
Ако се съди по видяна от "Ройтерс" чернова на изявлението от шестте страници, готвено от участниците, призивите за надеждни и реципрочни стъпки - от примирие и ангажимент за спазване на оръжейното ембарго до мониторинг, извършван от "технически комисии" - са далеч от постигане на мир. Все пак западни дипломати, цитирани от агенцията, казват, че те дават възможност за рестарт на преговорния процес, който и без това отдавна е в застой.
Вариантите, до които може да доведе конференцията според тези дипломати, са подсилване на сегашната мисия на ООН в Либия или разполагане на войски от Русия, Турция или други държави. Не са предвидени обаче конкретни стъпки за дълго отлаганите либийски избори и формирането на национално правителство - комюникето просто призовава въпросите да се засегнат на следващи срещи.
Западът се надява, че срещата ще помогне и за спиране на офанзивата. Дипломатите разчитат, че ще е достатъчно осъзнаването на Хафтар и поддръжниците му, че ЛНА не може да завземе Триполи, а продължителен неуспех на тази офанзива само би облагодетелствал Турция - нещо, което Египет не би искал. Сигнал, че и Русия разбира проблема, е решението някои руски наемници да се изтеглят от фронтовата линия на Триполи в момент, когато Москва опитва да убеди Хафтар за нуждата от примирие.
Колко голямо е влиянието над Хафтар на Русия или Египет? По този въпрос анализаторите не стигат до едно мнение. За домакините най-важно трябва да е друго и неочаквано го изрази турският президент Ердоган: "Европа трябва да покаже на света, че е важен играч на международната сцена."
"Наистина съм ядосан, че всички искат да говорят за Либия, а много малко искат да говорят за това какво става с либийците", каза преди няколко дни специалният пратеник на ООН за Либия Гасан Саламе. Няколко месеца по-рано той назова основна част от проблема: "Оръжия идват откъде ли не."