В Източна Европа се питат колко ще пострадат от решението ѝ, но този път не заради избора, който може да направят собствените ѝ граждани.

От 1 март, когато влиза в сила Законът за имиграция на квалифицираните, ще е много по-лесно за хора от държави извън ЕС да си намерят работа в Германия - с по-малко бюрокрация и опростени визови процедури. Който иска, може да пристигне без договор (както гражданите от ЕС) и шест месеца да си търси работа или дори да започне стаж с надеждата да бъде нает, стига да покаже документ за умението си и добро владеене на езика. Освен Западните Балкани, където стара мрежа улеснява потока от хора, и многолюдни страни като Филипините и други в Източна Азия най-близките съседи на ЕС - Украйна и Беларус - могат лесно да послужат за целта.

След 20 г. Германия ще изглежда много различно от времето, когато сключва споразумение с Турция за наемане на работна сила. Към 2040 г. всеки трети ще е мигрант, смята Херберт Брюкер, който ръководи Института за проучване на трудовия пазар и професиите. Според него Германия ще се нуждае от 400 хил. мигранти всяка година, за да запази икономическата си сила. Властите изтъкват, че нуждата вече е осезаема в редица сфери - например медицина, инженерство, готварство, металургия, строителство и информационни технологии, а и редица занаяти.

Сериозна е зависимостта от чужденци и в грижите за възрастни хора. "Жените от Полша, България, Румъния или Украйна" може да не се виждат в официалната статистика, но без тях последният сектор, в който работят 600 хил. души, би рухнал, смята организация на пациентите. Половината от тези хора са от Източна Европа, но все по-голям дял са от държави извън ЕС, а това включва и Западните Балкани.

Общото население на балканските държави извън ЕС обаче е не повече от 17 млн.; а какво число би се извадило от тази сума, ако и в шестте страни дойде момент за надеждно преброяване, не е известно отчасти заради мащабите на емиграцията към Германия и подводните камъни при измерването ѝ. Два пъти по-голям - и още по-далеч от ЕС, отколкото са те в момента - е ресурсът на Украйна, който кризата с Крим и Донбас и отпадането на визите направиха достъпен за Европа.

Икономиките от бившия Източен блок вече черпят от него с пълни шепи.

Правителствата в много от източноевропейските страни се хвалят с близка до нулевата безработица, но някои доклади предупреждават, че намирането на служители ще е все по-трудно и ще става все по-голяма спирачка пред икономическия растеж. Тези общества забогатяха и защото трудното запълване на места вдигна заплатите, а това насърчи потреблението. Процесът обаче бе и "бомба със закъснител" заради демографските трудности в региона - не само заради ниската раждаемост, която властите обвиняват за проблемите, а и заради масовата емиграция в търсене на по-добри условия на запад.

През май 2019 г. Виенският институт за икономически изследвания (wiiw) предупреди, че Централна и Източна Европа са близо до момента, в който търсенето и предлагането на работна сила напълно ще се изравнят и това ще спъва икономиките. Все пак наскоро икономисти отбелязаха, че това бавно се променя и то отчасти заради трудовата миграция - вече не само от Украйна и Западните Балкани, а и от пазари като Виетнам, Монголия и Бангладеш.

Към същите тези служители сега поглежда и икономическата сила на запад, вече издърпала на трудовия си пазар стотици хиляди източноевропейци от членки на ЕС. А те според различни оценки може значително да надхвърлят 2 млн. души.

Полша е страната, която ще усети последиците най-много - за половин десетилетие броят на чужденците, регистрирани там, е нараснал четири пъти. Само за 2018 г. издадените разрешителни за пребиваване са 635 хил., повече от германските (543 хил.). От 600 хил. души, плащащи осигуровки, близо две трети са от Украйна - ръст от три и половина пъти, писа "Блумбърг" по това време. Данни на агенцията сочат, че 1.5 млн. украинци работят в Полша, която тогава още имаше население от 38 млн. души. Всяка пета компания е наела и украинци. Това бе спасителен пояс за икономиката, след като близо 2 млн. души напуснаха страната след присъединяването към ЕС през 2004 г. Символична изглежда статистиката в последния миграционен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според който през 2017 г. около 60 хил. украинци (15 хил. повече от 2016-а) са емигрирали "трайно" в Полша - колкото поляци са емигрирали в Германия за същия период.

В по-малката Чехия мащабите са различни, но тенденцията е същата. ОИСР говори за 23.8 хил. украинци, 14.5 хил. от съседна Словакия (членка на ЕС), 6600 от Русия и 5 хил. от Виетнам, пристигнали за "дългосрочна миграция" през 2017 г. Чешката статистика отчита общите данни - 141.5 хил. украинци, живеещи там към септември 2019 г., 61 хил. виетнамци и 37 хил. руснаци. За година ръстът при украинците е с 10 хил., а от август квотата украинци, които могат да получат разрешение за работа, скочи от 20 на 40 хил. души

В Литва украинците (почти 17 хил.) изместиха руснаците (12.5 хил.) като най-голяма група чужденци миналата година и толкова стопиха разликата между напускащи и пристигащи, че обърнаха тенденцията. За пръв път страната с десетки хиляди емигранти годишно отчете по-голям брой имигранти - почти 40 хил. - отколкото емигранти (29.3 хил.), като малко под половината са чужденци, основно от Украйна и Беларус, идващи да работят главно в силно развития транспортен сектор. В резултат населението на Украйна, спаднало с 14.9 хил. души през 2018 г., миналата нарасна със 145 души - това малко число предизвика фурор след три десетилетия постоянен спад. Колко дълго обаче работниците от бившия Съветски съюз ще останат в Литва? Поне трима украински мигранти (наети в медицината, строителството и информационните технологии), с които "Дневник" разговаря миналото лято във Вилнюс и малкото западно градче Акмене, потвърдиха, че сериозно обмислят възможността за работа в Германия или най-малкото държава с повече възможности от Литва.

И в по-близката до България, по-малка от Литва, но по-богата от нея Словения има ръст на чужденците с 10 хил. души и броят им е почти 150 хил.). Там украинците са малко, но тенденцията е същата: мигрантите от по-бедните балкански държави извън ЕС (Босна и Херцеговина, Сърбия и Северна Македония), дошли в стратата само през 2017 г., са около 60 хил., по 5000 са имигрантите и от членките на ЕС Хърватия и България.

Държави като Полша търсят начини да останат привлекателни. Обсъжда се вариант разрешителните за работа да не се дават само за шест месеца (с възможност за удължаване), за две години, както направи Унгария. Данните от последната година обаче сочат, че това може и да не е от полза.

Интересът на украинците към работа в чужбина е спаднал с близо 10.4% през 2018 г. по данни на украинската централна банка (НБУ). Основна причина за отлива - и то основно към Полша - е в намаляващата разлика в заплащането между Полша и Украйна. Напротив, "расте интересът към работа в Германия заради разпространението на новини за опростяване на процедурите", обяснява експертната група към НБУ.

Според Кшищоф Инглот, президент на агенцията за набиране на кадри в Personnel Service, само тази година 200 хил. украински работници може да отидат в Германия. "Страхуваме се от промените на правилата на германския пазар на труда", казва той за беларуско издание и отчита разликата в заплащането, която вероятно ще засегне силно производството: Вероятно дори служители, занимаващи се с опаковане или логистика, ще предпочетат да взимат между 9.5 и 10 евро на час пред 13-те злоти (съвсем малко над 3 евро) в Полша. Подобни опасения - че най-малко четвърт от украинците може да изберат Германия - бяха изразени миналата година и в бюлетина на централната банка във Варшава.

На изток има още един проблем и той е по-скоро политически.

Украинците са лесен източник на квалифицирана сила - освен че сред тях има желание, страната им е сред петте водещи вносителки в Германия на кадри с умения. За Берлин обаче алтернативите са много. Далеч не е сигурно, че всеки гражданин на страната, търсещ работа в Германия, ще я намери, тъй като според агенцията по заетостта законът отваря врати за работници от страни като Индия, Виетнам и Бразилия с население 1.5 млрд. души и състезанието за позиции в Германия ще оспорвано.

Изборът на Източна Европа обаче е ограничен. Украинците бяха и остават удобен вариант - за Вишеградската четворка те компенсират недостига на работни места, без да унищожават мита на властите във Варшава и Будапеща, че бранят "християнска Европа", в полския и чешкия случай фактор е и културната близост. Балтийските държави познават добре украинците - в Литва например има многохилядно малцинство още от съветско време. Сега украинските мигранти, които искат по-добри възможности и говорят немски, могат да опитат късмета си другаде.

Държавите от Централна и Източна Европа обаче са изправени пред още един проблем: влизането на украинци, индийци и други в битката за германския трудов пазар означава, че след месец конкурентите за едно работно място в страната ще са много повече. Германия настоява, че целта ѝ далеч не е да източи квалифицираните работници на други държави. Предвид мащабите си и интереса към новите правила, който се очаква от граждани на многолюдни страни извън ЕС (или Европа), малките източноевропейски икономики може да се окажат защитени поне в този план.

Германското правителство се надява поне 25 хил. души повече да започват работа в германската икономика всяка година след новия закон. Бизнесът се надява да са много повече. За Украйна промяната носи опасност (населението ѝ за пръв път спадна под полското, защото вече е под 38 млн.), но и възможности, тъй като е източник на приходи - 12 млрд. долара са постъпленията от чужбина само за 2019 г. и над една трета от тях са от "все по-малко привлекателната" Полша.

Като дестинация за украинци на думи, но не и на дела, България остава далеч от тези процеси. Хиляди украинци работят по Черноморието. Общият брой на граждани на трети държави, наети постоянно и временно, не надхвърляше 10 хил. души миналата година въпреки периодичните опити за припламване на напрежение заради потенциални "вълни" от чужденци, заемащи работните места на българи. Същевременно наскоро Институтът за устойчиво икономическо развитие оцени "средносрочната" нужда от кадри в българската икономика на 500 хил. души. Поне в надпреварата за квалифицираните кадри Германия ще ѝ е сериозен конкурент.