Дворецът "Цецилиенхоф" в Потсдам: разкошни градини, фонтан и общо 176 стаи, които наскоро бяха изцяло обновени: сред тях пушалня, библиотека, музикален салон. Кой не би желал да притежава подобен имот? Един вече е предявил най-сериозни намерения: Георги Фридрих, принц на Прусия - потомък на последния германски кайзер. Но нима има право на подобни претенции? Този юридически въпрос е зареден с взривоопасен заряд.

През 2014 г. избухна правен спор между някогашните владетели - Хоенцолерните - държавата и засегнатите германски провинции относно връщането на имоти, картини и други исторически ценности. Изход още не се очертава.

Последната германска монархия - Хоенцолерните - оставя своя отпечатък над съдбините на страната в продължение на повече от четири века. Корените на династията датират още от 11-и век. През 1061 г. за пръв път се споменават Цолерните, които по-късно започват да се наричат Хоенцолерни. Седалище на семейството става замъкът "Хоенцолерн", който се намира на 50 км южно от Щутгарт, в днешната провинция Баден-Вюртемберг.

През 13-и век се стига до разцепление: братята Конрад и Фридрих тръгват по различни пътища и слагат началото на две линии - швабската и франкската. През 19-и век, с основаването на Германския райх, Вилхелм Първи от рода на Хоенцолерните става кайзер. А 1888 г. остава в историята като година на трима кайзери: Вилхелм Първи умира през март, синът му Фридрих Трети остава на власт само 99 дни, защото умира от рак на ларинкса. Неговият син Вилхелм Втори се възкачва на трона едва 29-годишен. Той е последният германски кайзер и крал на Прусия.

С основаването на Ваймарската република през 1918 г. монархията в Германия е отменена. След Първата световна война Вилхелм Втори бяга в изгнание в Нидерландия. Новата конституция на страната отнема на благородниците специалната им позиция в обществото.

Все пак една привилегия им остава - титлата. Макар и само като част от фамилното име, а не както дотогава - пред малкото. С други думи, принц Чарлз е принц, докато Ернст Август, принц на Хановер, херцог цу Брауншвайг и Люнебург, кралски принц на Великобритания и Ирландия, просто се казва така.

По време на Ваймарската република имоти на кайзера първоначално са конфискувани. "Нито пфениг за графовете" и "Нека и те работят като всички останали" са най-популярните лозунги на противниците на монархията от онези години. Хоенцолерните решават да обжалват. През 1926-а провинция Прусия и Хоенцолерните се споразумяват за обезщетение, но съдебните разправии по този въпрос не спират и до днес. "Законът за решаване на имуществените спорове между Пруската държава и членовете на някога управлявалото пруско кралско семейство" доведе дотам, че наследниците успяха да получат голяма част от собствеността си обратно - включително потсдамския замък "Цецилиенхоф". Но сега, изглежда, ситуацията пак е променена.

През 1945-а, след края на Втората световна война, по-голямата част от имуществото на Хоенцолерните се намира в съветската окупационна зона и по-късно на територията на ГДР. Това води до повторното отчуждаване на техните имоти. Договорът за обединението между Федерална република Германия и ГДР от 1990 г. обявява за незаконно отчуждаването на земя и имоти, но не и отнемането на инвентар.

Изключение би имало, ако пред съда се докаже, че Хоенцолерните са "оказвали значителна подкрепа" на националсоциалистическия режим. В такива случаи Законът за имуществените спорове от 1994-а изключва възможността за изплащане на обезщетения. Съществуват исторически свидетелства за прояви на симпатия и наличие на близост между бившия пруски престолонаследник Вилхелм и националсоциалистическия режим в Германия. Така например Вилхелм редовно е поздравявал Адолф Хитлер за рождения му ден и за Нова година. През декември 1936 Вилхелм изпраща на Хитлер "най-искрените си поздравления за благодатната му дейност, осигуряваща добруването на нашия любим народ и родината".

Оценката на тези исторически доказателства и тяхната роля в преговорите ще са решаващи за изхода на съдебния спор около имуществата. Но мненията на историците по въпроса се разминават. До момента са изготвени четири различни експертизи за политическите нагласи и политическите позиции на някогашния пруски престолонаследник, които дълго време бяха държани под ключ.

Целта на преговорите, които текат от 2014 до днес, е да се постигне споразумение за оспорваните произведения на изкуството и колекционерски ценности. Но всъщност става дума за нещо много повече - предмет на обсъждане е и интерпретацията на историята.