Китайците опитват да обяснят на света, че "не са вирус"
Острата реакция на много държави като предпазна мярка срещу новия китайски коронавирус с над 20 хил. заболели и стотици жертви бе последвана и от кампании срещу китайците и други азиатци - сред жители на страни в Азия и Запада.
Съединените щати, Австралия и Сингапур забраниха влизане на всички туристи, които наскоро са били в континентален Китай (в американския случай "наскоро" означава в последните 14 дни). Нова Зеландия и Израел напълно забраниха тази възможност за чужденци, с известни уговорки (изключения като пътниците през летище "Шереметиево") това прави и Русия. Япония и Южна Корея ограничават посещенията в страната на чужденци, посетили провинция Хубей.
Египет, Финландия, Индонезия, Великобритания, Виетнам, Италия, Турция и Катар временно спряха всички полети до страната, с известни ограничения това направиха и Обединените арабски емирства. Монголия и отчасти Русия затвориха граница с Китай. Шест от осемте африкански авиолинии, летящи и до Китай, спряха полетите до азиатския гигант въпреки все по-тесните му връзки с десетки държави на контитента.
В Хонконг хиляди медицински служители обявиха стачка, след като властите отхвърлиха искането им да затворят напълно пропускателните пунктове с Китай. В Индонезия имаше протест с искане китайците в известен сред туристите хотел да напуснат.
Китай понякога приема лично тези мерки. Американската забрана бе определена от китайски представител "зла". В Израел гневът бе толкова силен, че посолството на Пекин направи трудно приемливо за евреите сравнение: "грешките за ограничаване или дори забрана на влизането на китайски граждани" напомнят за "старите дни, старите истории, случвали се през Втората световна война, Холокоста, най-мрачните дни в човешката история." Китай се извини за тези коментари. И израелски медии обаче отбелязаха, че китайци напоследък стават обект на расистко отношение по света, откакто започна да се разпространява епидемията.
В последните дни обаче има и по-тежки случаи.
Can I have like one day where nobody says anything racist I just want to go back to making dumb jokes about sloths pic.twitter.com/le2m7jsoGd
- Simu Liu (@SimuLiu) February 2, 2020
"Блумбърг" разказва, че в ресторанти в Южна Корея (посетена от 5.5 млн. туристи за година) има надписи като "Не се допускат китайци", според "Ню Йорк таймс" такива табелки има и във Виетнам. Над 650 хил. души са подписали петиция, представена на правителството и призоваваща за забрана за посетители от Китай, в социалните мрежи има коментари за лошите хигиенни навици на китайците (такава петиция се появи и в Малайзия). В социалната мрежа "Вейбо" китайска разказва - и представя запис от това - че по време на посещение на японския град Ито сервитьор в ресторант ѝ е изкрещял: "Китайка! Вън!" В записа се чува и разговор с жена от ресторанта, която твърди, че заведението отказва да обслужва клиенти от Китай и Югоизточна Азия, защото собственикът е притеснен за коронавируса.
Такива неща се случват не само в Югоизточна Азия. В Банкок жители избягват молове, в които ходят китайски туристи. В Шри Ланка на група туристи от Сингапур, където повечето хора са с китайски произход, не е разрешено да изкачат скалата Ела Рок заради начина, по който изглеждат. Виетнамка разказва за френския "Монд", че шофьор я обидил с думите "Дръж си вируса, мръсна китайка". Френският регионален вестник "Курие Пикар" се извини заради заглавието за "Жълтата тревога" за коронавируса. "Жълтата заплаха" е ксенофобски термин от 19 в., с който се определят източноазиатците. Датският вестник "Юландс-постен" обаче не се извини за карикатура, изобразяваща китайското знаме с коронавирус вместо звезди, заради традицията на Дания да пази свободата на словото.
Между основателния страх и дискриминацията
От няколко дни в "Туитър" и други мрежи се ползва хаштаг на френски #jenesuipasunvirus ("не съм вирус") - препратка към хаштага "Аз съм Шарли" от времето на атаката срещу сп. "Шарли ебдо" преди пет години. С него азиатци във Франция (първа го използва френска учителка) и другаде споделят преживявания, свързани с дискриминация и злоупотреби.
"Да се опази общественото здраве, е приоритет. Как да се направи това, без да се набелязва цялото население на страната, където е започнала заразата - и където живеят почти една пета от всички хора - е предизвикателството," пише "Блумбърг". Границата между основателни страхове и недвусмислена дискриминация обаче понякога е тънка.
За други обяснението е по-сложно и вероятно е свързано и с безпокойството в някои държави от възхода на Китай. "Вероятно част от ксенофобията е подплатена от по-общите политически и икономически напрежения и безпокойство заради Китай, които взаимодействат с по-скорошните страхове от зараза," казва за "Ню Йорк таймс" Кристи Говела от департамента за азиатски изследвания на Хавайския университет.
Je suis Chinois
Mais je ne suis pas un virus!!
Je sais que tout le monde a peur au virus, mais pas de préjugé, svp.#JeNeSuisPasUnVirus pic.twitter.com/38bUTNWj3t
- Lou Chengwang (@ChengwangL) January 28, 2020
Според Койчи Накано, политолог от университета "София" в Токио, някои правителства може да са повлияни в преценката си от ограниченията, наложени от Китай на десетки милиони жители, за да бъде ограничено разпространението на вируса.
Такъв проблем имаше и с вируса SARS през 2003 г. Сега обаче китайците пътуват много повече - през 2018 г. са отчетени общо 150 млн. пътъвания от страната в чужбина.
Каквато и да е причината, ползата от ограниченията е спорна. Световната здравна организация предупреди, че затварянетго на границите може дори да ускори разпространението на вируса, особено ако пътуващите търсят "неофициални" начини за влизане. Освен това ограниченията може да попречат на веригите за доставки на лекарства и да нанесат вреди на икономиките, смята СЗО и препоръчва по-скоро термоконтрол на граничните пунктове. И тази мярка обаче може да няма ефект по време на инкубационния период. Организацията отхвърля идеята за ограничения в пътуванията и търговията дори след като обяви новия коронавирус за глобална заплаха - стъпка, която би оправдала налагането на едната от двете (или и двете) забрани.
Здравето или връзките с Китай
Много държави, близки с Китай, същевременно се въздържат от забрани. Това се случва и в Етиопия. Нейните Етиопски авиолинии (които извършват половината африкански полети до Китай всяка година) са едно от двете изключения в Африка, тъй като не спряха полетите до Пекин и други градове, а правителството на Нобеловия лауреат Абий Ахмед Али е критикувано в социалните мрежи, че не го прави, макар близо 1500 пътници от Китай да влизат всеки ден в държавата с население над 108 млн.
Камбоджанският премиер Хун Сен предупреди на пресконференция, че всеки журналист с маска ще бъде изхвърлен. Други като Филипините и Мианма, също затворили границие си за китайци, обаче предпочетоха сигурността пред близките връзки.