Светът навлиза в пандемия на коронавируса, въпросът е колко ще са жертвите
"Този коронавирус се предава много, много лесно и почти сигурно навлизаме в пандемия. Но дали случващото се е катастрофално? Не знам."
Това заявява д-р Антъни Фаучи, директор на американския Национален институт по алергии и инфекциозни заболявания, цитиран от "Ню Йорк таймс" в понеделник.
На мнението, че тръгналият от Централен Китай и обявен за световна заплаха 2019-nCoV е на прага да предизвика пандемия, са мнозина негови колеги. Според критериите на Световната здравна организация състояние на пандемия може да се обяви, когато едно заразно заболяване е едновременно на поне два континента и застрашава много хора.
Коронавирусът от Ухан вече е в поне 26 държави на три континента, но с важното уточнение, че огромната част от случаите на заразени и практически всички смъртни случаи са единствено в Китай. Властите по света предприемат драстични мерки и със сигурност се подгогвят за пандемична ситуация, в която продължително време ще трябва да се справят със заплахата.
Последният пример е H1N1 (т.нар. свински грип от 2009 г.), който специалисти свързват с гибелта на стотици хиляди души, припомня Би Би Си. Пандемиите възникват, когато вирусът е съвсем нов, лесно заразява хората и може да се предава от човек на човек ефективно и устойчиво. Все още няма - и още месеци наред няма да има - ваксина или доказано лечение. Коронавирусът 2019-nCoV отговаря на почти всички от тези условия за обявяване на пандемия.
Единственият фактор, който все още отсъства, е появата на усточиви гнезда на заболяването в различни държави.
Световната здравна организация е тази, която обявява пандемия, но засега ръководството ѝ опитва да успокои планетата, че, изглежда, разпространяването на коронавируса извън Китай е "минимално и бавно". Към понеделник вечерта имаше близо 18 000 случая в Китай, но само 150 заразени в други страни. Засега изглежда, че заразата се предава бързо подобно на грипа, не е толкова смъртоносна, колкото коронавирусите SARS (10% от заразените умират през 2002-2003) или MERS (около 35% от заразените умират от 2012 г. насам).
"Ако инвестираме в борбата в епицентъра, при източника, тогава разпространяването по други страни е минимално и бавно", каза генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус. Той призовава да не се въвеждат толкова драстични ограничения и да се спират транспортни връзки между държавите.
Въпроси без отговор
Проблемът е, че има все още много въпроси, на които и той няма отговор. И първият от тях е колко сериозно е заболяването и докъде може да се разпростре месец, след като Пекин обяви за появата му. Освен това всяка пандемия е различна и докато вирусът, който я предизвиква, не започне да обикаля по планетата, е невъзможно да се прогнозират последиците от нея.
Затова основните мерки в момента са да се ограничи разпространението на 2019-nCoV. Докато са засегнати относително малко хора, властите имат известен контрол над случващото се. Освен това специалистите призовават да не му се дава възможност да мутира и да се появяват нови и нови щамове още преди да е намерено лечение и ваксина за първоначалния.
Сериозни са съмненията, че реалният брой на заразените е значително по-висок. Различни компютърни модели на здравни институти показват, че той би трябвало да е над 5 пъти повече от официално обявените, или около 100 000 души.
"Все по-невероятно е вирусът да бъде удържан", казва д-р Томас Фрийдън, бивш директор на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, един от водещите подобни институти в света. "Поради това е вероятно той да се разпространи, както се случва с грипа и други организми, но все още не знаем колко хора ще обхване и колко от тях ще убие."
Армагедон? Да не бързаме толкова
В първите дни на пандемията от появилата се в свинеферми в щата Веракрус "свински грип" през 2009 г. "се говореше за Армагедон в Мексико", припомня Фаучи. "Оказа се, че положението не е чак толкова страшно."
Тогава заразата се разпространи много бързо и починаха около 285 000 души, но това е по-малко от данните при сезонен грип. Смъртността бе около 0.02%, но тревога предизвика оформянето на рискува група под 50-годишна възраст.
Инфлуенцата - зловещият "испански грип" от 1918 г. - уби едва около 2.5% от заразените, но поради поразяването на стотици милиони хора по света и по-неразвитата медицина се смята, че жертвите са 20-50 милиона.
Също около 2% е смъртността от коронавируса от Ухан, но се предполага, че тя ще намалява с правенето на повече тестове и с регистрирането на далеч не толкова тежки случаи на болни.
Но за 2019-nCoV тепърва ще се събира информация:
- кой всъщност е първоизочникът
- кои са най-застрашените групи
- само по въздушно-капков път ли се предава или и по заразени повърхности
- колко бързо мутира
- ще изчезне ли със затоплянето на времето (т.е. към юни, но пък може да се завърне с нова вълна наесен, както е ставало с всяка голяма грипна епидемия от 100 години насам)
- колко хора и как изграждат антитела, за което ще е нужна критична маса от кръвни проби
- колко често се предава в семейна среда, за което трябват данни от наблюдение на домакинства
- генно секвениране, за да се определи дали някои щамове са по-смъртоносни от други
- какъв е ефектът според нивото на развитие на националните системи за здравеопазване Д-р Питър Пайът, директор на Лондоското училище за хигиена и медицина, казва за "Ню Йорк таймс", че е "все по-притеснен, защото ми прилича повече на разпространяването на H1N1, отколкото на SARS, а дори 1% смъртност ще означава 10 000 починали на 1 милион заразени". Негови колеги казват, че подобни изявления са твърде прибързани.
Къде да се внимава
Подобно на призивите на СЗО те насочват вниманието към епицентъра и от какво има нужда там. Не е ясно колко прецизни са тестовете, които се правят в китайските лаборатории. Държавни медии съобщават за недостиг на тест комплекти и проблеми по веригата на производството им. Има твърдения, че в една от тях се обработват дневно по 5000 проби, а това е твърде голям брой, допускащ занижен контрол върху качеството и вероятност за висок дял грешки (включително за позитивни резултати от иначе здрави хора).
После идва акцентът върху мястото в света, което е най-зле подготвено за пандемия.
Мнозина може да се изненадат, че не следва контрол по границите на огнищата, но към момента доминира разбирането, че той е неефективен. Първо, има регистрирани случаи, в които носители предават заразата преди да са развили каквито и да е симптоми, т.е. термокамери и други дистанционни средства за контрол на много хора не помагат. Второ, в петък епидемиологично моделиране на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията показа, че 75% от достигналите Европа от Китай заразени ще са в инкубационен период и без признаци като температура, кашляне или затруднено дишане. Трето, тези т.нар. асимптоматични носители обикновено не са основните разпространители на епидемия - това обикновено са хора, които познаваме: колега, член на семейството, пациент.
А районът с най-слаба здравна инфраструктура и подготовка е Африка. Не съм сигурен, че ако в момента там има някой с вируса, са налице системи за диагностика, които да го регистрират, казва д-р Даниел Бауш от Американското общество по тропическа медицина и хигиена и консултант на СЗО за сегашната епидемия. Република Южна Африка и Сенегал изглежда имат такъв капацитет, казва той, а Нигерия и други дърави са поискали от СЗО материали и обучение за диагностика, но за да заработи реално тя, ще е нужно време. Над 1 млн. китайци живеят и работят на континента предимно в минно дело, сондажи и строителство. Също толкова африканци работят и учат в Китай и страни, където е регистриран коронавирусът.
С какво лекуват
В Китай е известно прилагането на няколко антивирусни медикамента. Обикновено комбинацията съдържа лопинавир и ритонавир с интерферон за стимулиране на имунната система.
В САЩ комбинацията се продава като Kaletra за HIV и е относително скъпа - над 1000 долара за 120 таблетки.
В Индия произвеждат и предлагат далеч по-евтини генерични заместители, одобрени от СЗО за борба с HIV в Африка.
Заговори се за експерименталното лекарство ремдесивир, което още не е одобрено за никое заболяване, но има данни, че действа срещу коронавируси.
Няколко компании работят за ваксина, каквато с модерни технологии и методи може да се създаде за броени дни. Но етичните стандарти изискват първо внимателното ѝ тестване върху животни, после върху малка група здрави доброволци. Процесът не може да се ускорява заради опасността от странични ефекти - човешката имунна система произвежда антитела със собствена скорост.