Шерил Сандбърг се сгоди пет години след нелепата смърт на съпруга си
Шерил Сандбърг, главен оперативен директор на "Фейсбук" (Facebook) и "номер две" в структурата на концерна, обяви годежа си с шеф на консултантска компания, предаде "Ройтерс".
Петдесетгодишната Сандбърг публикува във "Фейсбук" и "Инстаграм" своя снимка с 46-годишния Том Бърнтол, съосновател и главен изпълнителен директор на консултанската компания Kelton Global. "Сгодена! Том Бърнтон, ти си моето всичко. Не бих могла да те обичам повече", написа тя под нея. Двамата имат общо пет деца от предишните си бракове - две за Шерил и три за Бърнтал, който е разведен.
Сандбърг загуби първия си съпруг Дейв Голдбърг в нелеп инцидент през 2015 г. след 11-годишен брак.
Една от най-високопоставените жени в корпоративния свят на САЩ, Сандбърг е и автор на бестселъри, сред които феминистката "Реши се" и книгата "Option B", описваща усилията да се справи с внезапната смърт на съпруга си.
Тя е смятана и за уравновесяващ фактор на фона на Марк Зукърбърг, който започна "Фейсбук" с мотото: "Движи се бързо и троши неща".
Бърнтол има в биографията си работа в Белия дом при мандата на Бил Клинтън и като телевизионен продуцент в "Ен Би Си нюз", носител на награда "Еми".
Вариант А не е наличен, така че нека да вземем всичко от вариант Б
В своя реч пред абсолвентите от Университета на Калифорния в Бъркли тя разказа за трагедията следното:
"Смъртта му бе внезапна и неочаквана. Бяхме на 50-я рожден ден на приятел в Мексико. Аз легнах да дремна. Дейв отиде до фитнеса. Последвалото бе невъобразимо - да вляза в салона и да го видя паднал на пода. Да се прибера е у дома и да кажа на децата си, че баща им си е отишъл. Да гледам как спускат ковчега му в гроба.
Дълги месеци след това и на много пъти ме обгръщаше мъглата от печал, поглъщаше ме бездната, пустотата, която изпълва сърцето, белите дробове, отнема ти способността да мислиш и дори да дишаш.
Смъртта на Дейв дълбоко промени живота ми. Научих за дълбините на тъгата и бруталността на загубата. Но също така научих, че когато водовъртежът на живота те засмуче надолу, можеш да се отблъснеш от дъното, да изскочиш на повърхността и отново да дишаш. Научих, че пред зейналата бездна - както и пред всяко предизвикателство - можеш да избереш да се радваш на живота и да намериш смисъла в него."
В есе, публикувано в профила ѝ месец след смъртта на Голдбърг, Сандбърг разказа следното: "Истинската емпатия понякога не е в това да казваш, че нещата ще бъдат наред, а в това да признаеш, че не са. Когато ми казват: "Ти, децата ти ще намерите отново щастие", сърцето ми казваше "Да, вярвам в това, но знам, че повече никога няма да изпитам чиста радост". Тези, които казваха: "Ще намериш нова нормалност, но тя никога няма да е толкова хубава", ме успокояваха повече, защото те знаят и казват истината."
Текстът завършва с думите: "Говорих с един от тези приятели за времето, за бащи и деца, когато Дейв вече го няма. Стигнахме до идеята да компенсираме за липсата на Дейв. Аз извиках: "Но аз искам Дейв. Искам вариант А". Той ме прегърна и каза: "Вариант А не е наличен, така че нека да вземем всичко от вариант Б". Дейв, за да почета паметта ти и да отгледам децата ти, както те заслужават да бъдат отгледани, обещавам да направя всичко възможно, за да взема всичко от вариант Б. И макар че шелошим приключи, все още тъгувам за вариант А. Както пееше Боно: "Мъката няма край и любовта няма край". Обичам те, Дейв."