Това разказва пред Би Би Си Телма Скънмейкър - дамата, която работи до Мартин Скорсезе от десетилетия като монтажистка. 80-годишната Скънмейкър е редактирала суровия материал за 23 от неговите филми и е печелила "Оскар" за "Разяреният бик", "Авиаторът" и "От другата страна". Тя получи осмата си номинация за "Оскар" за работата си по филма.

Скънмейкър очевидно обожава работата си, но за външния свят длъжността ѝ е мистерия. "Би трябвало да седите с мен в стаята, за да разберете какво правя. На ден с Марти взимаме по сто решения - имаме суровия материал и работата ни е да измислим как всичко заснето да се сглоби възможно най-добре. Дали сцената върви леко, дали е твърде дълга или твърде кратка, фокусираме ли се прекалено много върху един герой за сметка на друг? Трудно е да се даде друго обяснение", разказва тя пред Би Би Си.

Двамата работят заедно от десетилетия и тя твърди, че не се карат. "Много монтажисти и режисьори спорят заради филмите. Това е борба на егото и се отразява ужасно на филма. Но за щастие - все пак той ме е е обучавал - знам какво му харесва и какво не", разказва жената. Оказа се, например, че Скорсезе мрази навика на някои актьори да използват веждите си, за да подчертаят нещо. И изобщо не позволява такива движения да се появяват във филмите му.

Един от елементите, които са оскъпили продукцията, е настояването на Скорсезе да се използват технологии за подмладяване. Накрая мениджърът му казва, че "Нетфликс" "ще му дадат парите и ще го оставят на мира" и стрийминг компанията действително прави точно това. "Не мога да ви опиша каква благословия беше това. Съжаляваме, че филмът беше в кината само за кратко, но никой друг не искаше да го създаде. Този филм нямаше да го има без "Нетфликс", казва Скънмейкър.

Компанията не е и възразила срещу дължината му от три часа и половина, "защото, докато го гледаха, бяха като заковани", коментира монтажистката. В света на "преяждането със сериали", ако "Ирландецът" не бе филм, а например сериал, това щяха да са три епизода, писа сп. "Варайъти" по повода.

Скънмейкър признава, че е се притеснявала от процеса, който трябваше да накара звездите във филма да изглеждат 20-30 години по-млади, но Скорсезе е искал да опита нещо ново. Той се отказва от досегашната техника, при която актьорите носят каски и по две малки камери на брадичките си. Вместо това използва услугите на специалиста по ефектите Пабло Хелман. Той създава система с две инфрачервени 3D камери, прикачени към обектива на голямата камара, за да улови мимиките на актьорите. В крайна сметка се налага работата му да бъде дори малко ограничена - Скорсезе връща първите "подмладени" кадри, защото някои необходими бръчки, показващи емоции, са изтрити. "Беше приятно предизвикателство, а не проблем", казва Скънмейкър.