Северна Македония и Албания започват преговори, решиха лидерите от ЕС

Северна Македония и Албания започват преговори, решиха лидерите от ЕС

Бившият македонски премиер Зоран Заев с албанския си колега Еди Рама
Associated Press
Бившият македонски премиер Зоран Заев с албанския си колега Еди Рама
Страните, членуващи в ЕС, са постигнали съгласие да бъдат започнати преговорите с Албания и Северна Македония.
Това съобщи еврокомисарят за разширяването Оливер Вархей. "Поздравявам от сърце и двете страни, написа той в "Туитър". Това изпраща и силно и ясно послание към Западните Балкани: бъдещето вие е в ЕС." Германският министър за европейските въпроси Михаел Рот написа малко след новината, че това са "добри новини в тези мрачни времена".
Решението, взето по време на видеоконференция, се очакваше - за Северна Македония бе известно, откакто френският президент Еманюел Макрон даде сигнал, че Париж вече няма да блокира процеса. За Албания е известно от няколко дни, когато серия документи и източници на европейски и световни медии дадоха сигнал, че Нидерландия, основният противник, няма да се съпротивлява.
Дълго чакане
В приетия документ, изтекъл в "Ройтерс" и "Политико", а и споменаван от македонските власти, има и уловки - страните в ЕС приемат с единодушие, но не споменават евентуална дата за начало на преговори, а поставят допълнителни условия, за да се отговори на притесненията на двете държави (това се прави най-вече заради Албания).
В европейските институции и сред държавите в блока имаше спорове дари Скопие и Тирана трябва да вървят в пакет в хода на преговорите, или да бъдат разделени и първо Северна Македония да получи дата. Разногласията по въпроса дали ЕС е готов и коя държава трябва да продължи с процеса на евроинтеграция продължиха години. През 2018 г., когато по време на българското европредседателство бе решен спорът за името между Скопие и Атина, лидерите отложиха решението за първата половина 2019 г., след това - за втората, но след това се сблъскаха с отказа на няколко страни.
Промяната на френското отношение е свързана и с френските идеи за промяна в методологията за приемане на нови членки. Макрон отказа да одобри началото на преговорите за присъединяване на срещата на върха през октомври, като каза, че процесът по приемане на нови членки се нуждае от промяна.
По-късно еврокомисията представи предложения за реформи в съответствие с френските идеи, изложени през ноември, давайки в по-голяма степен думата на държавите членки и правейки по-лесно спирането на преговорите и замразяването на средства (повече четете тук).
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".