Италия имаше проблеми и преди коронавируса. Сега на Европа ще ѝ се наложи да мисли как да ѝ помогне, преди да е станало късно.

Към трудностите с публичните финанси на Италия и споровете с еврокомисията за дефицита и дълга ѝ сега се добавят най-високата смъртност от COVID-19 и най-дългото прекъсване на икономическата дейност. Моторът на италианската промишленост Ломбардия е блокиран вече над три седмици.

Рим очаква срив на брутния вътрешен продукт тази година - икономическият министър Роберто Гуалтиери обяви в сряда, че прогнозата на основната бизнес асоциация за 6% спад е реалистична и надеждата е в бързо възстановяване. Самото правителство няма да даде данните си за ефекта върху икономиката преди края на април, но решението за почти пълното спиране на производството неизбежно ще има силен отзвук.

И преди кризата очакването за икономически растеж бе за 0.6% при 0.3 миналата година. Според източници на "Ройтерс" към края на март финансовото министерство е очаквало минимум 3-процентов спад.

Europe's economy's in free fall due to Coronacrisis.

PMI's all registered record declines in activity, w/Italy and Spain experiencing the sharpest reductions.

Pointing to massive recessions in the countries. https://t.co/3I9Lp7JeXQ pic.twitter.com/F8glW1tpd3

- Rick 💭 (@tuitesbyr9) April 3, 2020

Секторът на услугите се е сринал с най-бързото темпо от 22 години за миналия месец според проучване на IHS Markit. Индексът за дейности в областта на услугите е отчел стойност от 17.4 при 52.1 през февруари. Резултат над 50 пункта предполага растеж, а под 50 - спад. Сегашният резултат е най-ниският от първия такъв индекс на компанията през януари 1998 г. Другият индекс - за производството, публикуван в сряда, отбеляза най-големия си спад от 11 години.

Няма традиционен начин за набиране на милиардите средства, които ще са ѝ нужни, и това е тест за възможността на ЕС да помага на затруднени европейски държави, когато имат нужда, продължава агенцията.

Засега Германия и още няколко европейски държави отхвърлят идеята за "корона облигации" и общ дълг, каквито иска Италия и зад каквито застанаха и Испания и Франция.

Друг проблем е дилемата, която пандемията причинява и която означава, че Италия далеч не е единствената, която ще трябва да бъде спасявана. От една страна, естеството на кризата означава, че всички страни са силно засегнати и няма виновни - ще има рецесия, висока безработица, парализирана индустрия и много по-висок дълг; затова и първоначалният отговор на Германия бе огромен пакет от стимули, а на ЕЦБ - програма за изкупуване на облигации за 750 млрд. евро.

От друга страна, стои въпросът дали няма да се наложи подкрепата да е дългосрочна. Испанският премиер Педро Санчес предложи нов план "Маршал" и подкрепи "корона облигациите", които биха помогнали да се намали рискът те да не могат да наберат нужните им средства на дълговите пазари.

Франция опита да застане между южноевропейските страни и Германия и Нидерландия, като предложи временен фонд за възстановяване, който да работи от 5 до 10 години. Има и идеи да се използва европейският бюджет, но той все още е в процес на договаряне. Според дипломати председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предлага много по-голям, специален бюджет (повече от 1% от БВП) за следващите две от седем години.

Вчера "Ел паис" писа, че все пак има и алтернативи, макар Италия да не бе склонна да ги приеме досега. Според изданието документ, изготвен за предстояща европейска дистанционна среща на върха във вторник, предвижда възможност за изгодни заеми с инструменти като Европейския стабилизационен механизъм, създаден заради дълговата криза, избухнала след кризата в края на миналото десетилетие. Пример е Инструментът за бързо финансиране (Rapid Financing Instrument) с възможност за отпускане на 80 млрд. евро.