С почти 1.3 млн. заразени и 75 хиляди починали от коронавируса пандемията като че ли спря да се разширява в Европа и същото ще се случи в САЩ. Но световната икономика е в състояние на свободно пропадане и едва ли преди есента ще има някаква яснота колко дълбоко.

Една от причините е, че докато няма лечение (а появата му ще отнеме поне половин година) и ваксина (никой реално не очаква такава да има преди пролетта на 2021 г.), още месеци наред ще са в сила забрани за публични събирания, свободно движение между градове или през границите. Няма и относително сигурен начин за засичане на заразените, които не проявяват симптоми и продължават за разнасят COVID-19.

Кога и как рестартираш една икономика при толкова неизвестни?

На първо място е нужна оценка на щетите - колко дълбока ще е сегашната рецесия. Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ, каза, че това ще е най-голямата рецесия, откакто се помним. От развиващите се икономики са изтеглени поне 90 млрд. долара инвестиции, а почти всичките 189 страни, членки на фонда, са поискали от ръководството му помощ. Мнозина анализатори вече не правят сравнение с 2008-2009 година, а с много по-големи шокове като Втората световна война или Голямата депресия от 30-те години на ХХ век.

Броят на безработните - един от драматичните символи на Голямата депресия, бързо расте. Само в Испания за броени седмици изгубиха работа близо 1 милион души. Два пъти повече са останали без доходи в Турция, твърди опозицията там.

Нарушени са вериги в снабдяването - дори такива в производството на храни, а цели цикли са прекъснати. Матурите за гимназистите във Франция например са отложени за пръв път от въвеждането им от Наполеон през 1808, дори по време на войни това не се е случвало.

В развиващите се страни в Азия, Близкия изток и Африка положението е още по-драматично. Първо, защото заразените вероятно са с милиони повече, отколкото съобщават властите. Второ, защото тук спирането на работа означава веднага хиляди хора да поемат към родните места или из страната, защото доходите им са толкова ниски, че не могат да си позволят повече от няколко дни да плащат наеми и храна в градовете. Трето, защото тук практически няма "спасителни мрежи" на социално осигуряване.

Богатите на петрол държави, където властите щедро раздават на населението милиарди долари в криза, сега са изправени пред най-мащабното съкращение на добивите (и приходите) в историята. Причината е, че от уравнението за определяне цената на петрола е извадена основна съставна - търсенето. При приземени самолети на стотици авиокомпании, закотвени търговски кораби и блокирани по домовете си милиарди хора на пазара няма клиенти за горива и петролни продукти.

Крехката надежда е, че рецесията ще е дълбока, но кратка. Европейският съюз и САЩ вече обявиха програми за спасяване на бизнеса и съживяване на икономиката след карантината общо за близо 6 трилиона долара. Това ще запълни няколко месеца, но какво следва после? А ако коронавирусът се завърне с нова вълна наесен? А ако ваксини и лечение няма и през 2021 г.?

Никой не знае отговорите най-малкото защото тази рецесия е предизвикана от фактор извън икономиката.

Вреоятно затова скоростта, с която връхлита, е такава. Обикновено рецесиите са предшествани от няколко месеца на сигнали по периферията и напредващо свиване на потребление и производство. Сега ефектът е внезапен и огромен. Ударът е нанесен в центъра още преди да са се появили сигналите по периферията.

През 1945 г. демобилизацията и завръщането на САЩ към гражданско производство води до намаляване на индустриалното производство с 30-35%, но в рамките на 12 месеца. Рецесията от 1974-1975 г. е със спад на индустриалното производство от около 15%, но в рамките на 20 месеца. Последната рецесия - от 2008-2009 г., показа свиване на този показател с почти 20% спрямо предкризисния пик, но за 18 месеца.

Сегашното свободно падане почти сигурно ще се окаже най-голямото от края на Втората световна война насам и може да прилича на бруталните кризи от XIX век.

Сега властите инжектират средства и отлагат или опрощават събиране на данъци и такси с надежда последиците да не са толкова болезнени. Но с монетарни и фискални инструменти не е лесно да се рестартира икономика и в настоящите мащаби не е известно колко ще издържи обществената солидарност.

Политици и централни банкери на практика действат по обичайния начин за избягване на катастрофални последици - разпределят концентрираните върху най-зле засегнатите хора и бизнеси върху по-широка част от обществото. Иначе казано, бремето се премества от задлъжнелите върху тези, които разполагат със средства, и от най-закъсалите е прехвърлено върху всички данъкоплатци.

Обикновено, при такава ситуация се възприема курс не към някоя крайност в икономическата и финансова политика, а към средно положение и микс от мерки: потискане на едни процеси, управление и намаляване на щетите от други, социално дистанциране само за определени групи от населението и завръщане към нормален бизнес за колкото се може повече сектори.

Но не бива да се забравя, че това ще е завръщане към един различен свят. Никой не може засега да каже какви ще са вторичните и третичните ефекти върху заплатите на хората, инвестициите, разбиването на доверието, цената на кредитирането...

Всички мерки, приложени досега, макар и много бързи, поставят - образно казано - бушони на различни места в системата, за да се овладяват локални шокове, а не да изгори тя цялата. И това са стари инструменти, защото никой не е виждал спиране на цели национални или на световната икономика за 90 дни, а може би и повече. Точно сега ще се разбере кой е иновативен и умее да импровизира.