Телата по тротоарите и отчаянието на семействата в икономическото сърце на Еквадор, Гуаякил, са предупреждение за цяла Латинска Америка. В Еквадор скокът в броя на смъртните случаи постави на предела на възможностите им здравеопазването и погребалните услуги. Властите едва успяват да регистрират новите починали, а погребалните агенции използват кашони, които иначе отиват за банани и скариди - ковчезите са свършили.

Това пише в. "Ню Йорк таймс" в репортаж от града. За едно от телата пред клиника в Гуаякил се смята че е остаало на улицата три дни - здравните власти не могат да се справят достатъчно бързо с огромния брой жертви.

Тези сцени показват как неравенството, крехките икономики и неразвитите публични услуги - проблем в целия регион - могат да попречат на реакцията срещу COVID-19. "Това, което виждаме в Гуаякил, може да стане в големите градове на Южна Америка, където острови на космополитно богатство съжителстват с ширещата се бедност", казва Александра Монкада, която ръководи дейността на международната хуманитарна организация CARE в Еквадор.

Тази държава с население 17 млн. души е сред държавите с най-много случаи на коронавирус на глава от населението (и най-много смъртни на глава от населението) в Латинска Америка. Това може да се дължи на "испанска" или "италианска" следа и на забавяне на мерките за социално дистанциране - по претъпканите улици на Гуаякил такива мерки се прилагат трудно. Според президента Ленин Морено смъртните случаи може да са далеч от няколкостотин души, регистрирани към момента - трудно е всеобхватното тестване (а заразените са над 7500).

Пристанищният град Гуаякил с население 3 млн. души, еквадорският епицентър на коронавируса, стана и първият град, в който се сринаха публичните услуги заради коронавируса.

На правителството се наложи да събира трупове от домовете - средно 60 на ден, или до момента над 1350 (материалът на "Ню Йорк таймс" е от края на миналата седмица). Стотици са телата в болници, морги и домове; богати и бедни се оказват еднакво застрашени. Жителка разказва, че са ѝ трябвали пет дни, за да дойде някой да прибере тялото на възрастен съсед, починал от дихателни проблеми миналата седмица. Линиите на телефоните на Бърза помощ са постоянно заети, а когато успява да се свърже, обикновено няма кой да помогне, обяснява тя.

След настояването на местните тялото да бъде изкарано от апартамента полицията се задейства.

За мащаба на кризата говори фактът, че производителите на картон започнаха миналата седмица да даравят ковчези от този материал на пострадалите семейства, които първо не успяват с дни да осигурят лечение в болница за близките си, а след това - да ги погребат.

Правителството опитва да компенсира, като плаща на работници в сивата икономика 60 долара месечно, за да останат у дома, но това е около четвърт от заплатата на домашна помощница. Заради срива на петрола кабинетът в Кито междувременно е загубил голяма част от основния си източник на приходи в бюджета. Освен това миналата година имаше пакет икономии, въведен в неподходящ момент, за да се успокоят притесненията на международните кредитори - заради него бяха уволнение 3500 здравни работници. Морено не може да си позволи още една мярка - да печата пари - тъй като Еквадор ползва американския долар след финансовата криза от 2000 г.

Класовата ситуация, подпомогнала разпространението на болестта, може да се повтори и другаде на континента, смята Световната здравна организация. Някои от първите случаи в Еквадор са сред заможни студенти, учили в Испания, но прибрали се заради епидемията в Европа. Така на сватби сред висшето общество започнала да се разпространява заразата, смятат местните власти.

Динамиката се е обърнала към момента на достигане на заразата до бедняшките квартали - богатите могат да се запасят и самоизолират, но бедните не могат да си го позволят и се противопоставят на нареждането да останат у дома. За "Ню Йорк таймс" жители на бедни райони на Гуаякил обясняват, че много от съседите им продължават да работят всеки ден и това повишава риска от заразата. Някои обикалят от врата на врата, за да просят храна.

Рискова зона се оказват и банките, когато много еквадорци, голяма част без банкови сметки, се нареждат, за да получат 60-те си долара в брой.

Силно засегнати са и близо 500 хил. венецуелци, избягали от страната си заради нейния икономически срив. Те не могат да получат дори тези 60 долара и макар всички в Еквадор да имат право на здравеопазване, много от имигрантите се опасяват, че биха били на опашката, ако трябва да влязат в болница. Хенесис Портийо, на 26 години, разказва, че пристигнала в Еквадор преди 6 месеца и заедно с приятеля си намерила работа като продавач в град Мачала, на 3 часа от Гуаякил. Двамата обаче загубили позициите си заради пандемията и дали последните си пари, за да се запасят с храна. С нея могат да изкарат около седмица, но нямат възможност да се върнат във Венецуела, ако условията се влошат.