Тази седмица американският президент Доналд Тръмп лиши Световната здравна организация от средствата от основния ѝ донор - Съединените щати.

Той я нарече "китайскоцентрична" в отговора и са на пандемията от COVID-19, "прокитайска" в оценката си за строгите мерки, приети в първото огнище, китайския град Ухан - въпреки че тъкмо азиатската страна с първоначалния си опит за премълчаване на информация допринесе за пандемията. Освен това СЗО твърде бавно предупредила за риска от предаване от човек на човек и твърде бавно обявила ситуацията с COVID-19 за пандемия.

Всъщност още на 4 февруари Тръмп обяви, че американската вноска ще намалее наполовина - от 400 на 200 млн. долара - заради съкращения на разходите за глобално здравеопазване. По принцип оттам идват 10-15 процента от средствата на СЗО.

Липсата на средства обаче е проблем на организацията по принцип, а личността на ръководителя и сблъсъкът на САЩ и Китай са другите обяснения защо възможностите на СЗО да действа срещу пандемията са ограничени.

Създадена като агенция на ООН през 1948 г. заради Втората световна война и вдъхновена от конференции от 19 в. за борба с болести като холера, денге и чума.

С бюджета си от едва 4.8 млрд. долара за 2018 и 2019 г., твърде малък за глобална организация (само за миналата Комисариатът за бежанците получава над 7.3 млрд.), тя трудно може да се справи с всички задачи за разследване, събиране на данни и технически препоръки за нови зарази като коронавирус и ебола или подкрепя за пълно изкореняване на на малария и полиомиелит.

По-видима е дейността ѝ в Южното полукълбо, където СЗО от години работи за универсално здравеопазване и ваксиниране и подкрепа за най-уязвимите здравни системи. Но и там средствата, които може да предостави, не са достатъчни.

И през 2014 г. обаче, при тогавашния си генерален директор Маргарет Чан, СЗО бе критикувана от всички страни, че твърде бавно е реагирала на ситуацията с ебола. Това помрачи образа ѝ на глобален борец срещу епидемиите, изграден десетилетие по-рано. Оттогава се говори дори за създаване на алтернативна на СЗО организация.

Проблемът обаче е, че заради малкия си бюджет и слабо развитата бюрокрация СЗО е силно зависима от волята на ръководителя си. Бившият здравен и външен министър на Етиопия Тедрос Аданом Гебрейесус, който оглавява организацията от 2017 г., обеща реформи в СЗО и според мнозина експерти е по-успешен от Чан.

Същевременно мнозина си спомнят предшественик и на Тедрос, и на Чан - Гро Харлем Брунтланд. Бившият премиер на Норвегия е известна с усилията си за овладяване на SARS през 2003 г., когато дори политици от развити държави трудно спореха с нея какви мерки са необходими. За Тедрос мненията са разнопосочни - едни го определят като ярка личност, работеща, за да се издигне ролята на СЗО, но обременена с провала от времето на ебола само преди половин десетилетие. Други припомнят, че той е бил министър в кабинети на двама етиопски премиери, известни с управлението със здрава ръка и неуважението на човешките права.

В началото на пандемията дни след първото съобщение, че СЗО не се предава от човек на човек, дойде и потвърждението от същата организация, че това не е вярно. Въпросът, който оставаше неизяснен, бе колко лесно се предава.

А експертите, обявили се против световна здравна заплаха, не са само от Китай - те са около половината от присъствалите, които са от Съединените щати, Тайланд, Русия, Франция, Южна Корея, Канада, Япония, Нидерландия, Австралия, Сенегал, Сингапур, Саудитска Арабия, Швеция и Нова Зеландия. За да е разделен вотът, трябва поне някои западни държави да са подкрели Китай, пише "Гардиън".

Освен това криенето на информация за вируса в Китай би било трудно. Над дузина американски експерти са били на ключови постове в СЗО през януари и февруари, обменяйки актимно информация с американските власти още в началото на януари.

От друга страна, твърдят защитниците на Тедрос, той действително е бил твърде мек към Китай, но за да си осигури достъп до информация от Пекин и възможност за посещения на терен. Похвалите към Пекин обаче се набиват на очи - както и твърдението на СЗО от 14 януари в "Туитър", с което се цитират китайски изследвания за липса на "ясни доказателства за предаване от човек на човек" . Според проф. Лорънс Гостин от Джорджтаунския университет, посланията от СЗО може да създават образ на "другар на Китай, но той е въвлечен в състезание и борба на суперсили."

В същия ден на публикацията в "Туитър" технически ръководител на въпросите за COVID-19 в СЗО, американски имунолог, твърди тъкмо обратното на брифинг в Женева - има потенциал за бързо разпространение между хората. Според "Гардиън" в този миг служител на организацията, притеснен от контраста с китайските данни, моли екипа за социалните мрежи да "балансира" думите на американеца онлайн.

Според "Ню Йорк таймс" обаче СЗО всъщност е действала по-бързо и решително от много национални правителства - това сочат данните за постоянството, с което е предлагала мерки и почти ежедневните брифинги и напътствия на Тедрос. Трябва да се има предвид и че СЗО няма власт над нито една територия и разчита на страните членки - може да даде единствено експертиза и координация, а дори средствата за това идват от основните ѝ донори.

Вестникът припомня, че СЗО е част от ООН. А дори решението да не се посочва конкретна държава като заплаха - много експерти в СЗО се колебаеха да направят това с Китай (в края на януари там бяха повечето случаи) - просто отговаря на честа практика в повечето агенции на ООН, където нормата е действие с консенсус, колкото и да е вбесяващо това.

В дните на колебание СЗО полага усилия да убеди Китай да пусне екип експерти, които да разследват ситуацията на терен; забавянето на доказателствата също пречи на навременното обявяване на здравна заплаха. Може да се приеме, според Лорънс Гостин, и че организацията е била твърде зависима от данните на Китай или че сама не е положила достатъчно усилия, но алтернативата е просто да не е разпобагала с данни за ситуацията, които да може да потвърди сама.

Същевременно "Ню Йорк таймс" припомня, че САЩ, които обвиняват СЗО, че не са действали бързо и решително срещу пандемията, сами се бавят със своите ограничителни мерки и резултатът е над 700 хил. заразени (два дни след публикацията). Не е възможно да се знае колко бързо щяха да действат държавите, ако бяха изправени по-рано пред съобщението за глобална заплаха.

До 11 март СЗО настояваше, че обозначението "пандемия" не променя нищо и няма смисъл да се използва. От тази дата обаче Тедрос започва да го прави - обяснява, че твърде много страни не приемат предупрежденията на организацията достатъчно сериозно.