Милиарди евро по-малко ще изпратят мигрантите в Европа към родината си през 2020 г.

Средствата, които работещите в чужбина изпращат в родината си, ще намалеят през тази година с рекордните 109 млрд. долара.
Най-голям ще е спадът в Европа и бившите съветски републики - с 27.5% или 18 млрд. долара в реални измерения.
В България за 2019 г. са влезли 2.3 млрд. долара, но това е и страната, към която е най-скъпо в района да се правят преводи.
Данните са от публикуван днес доклад на Световната банка за кризата през очите на мигрантите. В него се казва, че през миналата година те са превели към страните, от които са дошли, вероятно поне 554 млрд. долара. Тази година, обаче, спадът ще е с почти 20% до общо 445 млрд. долара.
Безпрецедентното свиване става в момент, когато значението на тези средства се увеличава за получаващите ги. В родните страни на мигрантите - а това са държави със средни или ниски доходи - Световната банка не изключва преките чуждестранни инвестиции да намалеят с повече от 35%. Частните капитали в акции и облигации на такива държави дори ще рухнат с 80%. За домакинствата в такива икономики трудностите и безработицата ще са още по-тежки, защото няма кой да им помогне от чужбина.
Институцията посочи днес, че спадът от близо 20 процента на мигрантските пари, пращани вкъщи, ще се дължи предимно на намаляването на заплатите и заетостта в чужбина на мигрантите.

През последните години парите от мигрантите станаха неразделна част от финансирането на правителствата в развиващите се страни, надхвърляйки официалната помощ три пъти спрямо средата на 90-те години на миналия век. През 2019 г. те изпревариха преките чуждестранни инвестиции като главен източник на валута за страните с ниски и средни доходи, каза пред "Ройтерс" водещият автор на доклада Дилип Рата.
- Европа и бившият СССР ще са с най-голям спад
- Като блок Европа и Централна Азия ще отчетат най-голям спад на средствата, изпращани от мигранти в родината им - 27.5% (от 65 на 47 млрд. долара), заради комбинирания ефект на пандемията и ниските цени на петрола, посочва институцията. Следват Африка на юг от Сахара (-23.1%), Южна Азия (-22.1%), Близък изток и Северна Африка (-19.6%), Латинска Америка и Карибския район (19.3%) и Източна Азия и Тихоокеански район (-13%).
Предпазливата (заради твърде многото неясноти и глобалния мащаб на икономическия удар от пандемията) прогноза е за ръст на преводите с 5.6% до 470 млрд. долара през 2021 г. Но ако предишните кризи са били контрациклични, т.е. при криза работещите са помагали у дома с повече средства, този път са засегнати всички държави и не е сигурно, че ще се повтори този модел.
България се появява два пъти в доклада. Първият е, когато се посочва, че за да получи право на медицински грижи, чужденец трябва първо да е със статут ан постоянно пребиваващ. Въпросът за здравната защита на мигрантите става особено актуален заради пандемията и правителствата трябва да не го пренебрегват в антикризисните си планове, казват от Световната банка.

Вторият повод, за който става дума за България, е че това е страната, в която е най-скъпо да се превеждат средства в района на Европа и бившия СССР. Конкретно става дума за преводи от Турция, при които таксата е в рамките на 11% при превод на еквивалента на 200 долара. Но скъпо е и да се превеждат пари от Великобритания към България - около 9% такса.
За сравнение - средното ниво за света е 6.8% през първото тримесечие на 2020 г., а целта Световната банка смята, че би трябвало то бъде понижено до 3%. В нашия район средната такса е 6.48%, но тук е Русия, която е световен лидер по евтини преводи (2.1%). Без нея таксата е 6.67% през първото тримесечие на годината.

Доста неприятен е ефектът за преводите на мигрантите от блокирането на бизнеса, съкратените работни часове и изискванията да се стои по домовете, казват още авторите на доклада. Това обикновено са хора, които са свикнали да превеждат пари в брой (но много от тези оператори са затворени сега), по познати (но границите са затворени и няма полети), а далеч не всеки има достъп до онлайн преводи (вкл. защото за тях се изисква банкова сметка, банкови карти или т.нар. мобилни пари).
В опит да прогнозират процесите в следващите 2 години, авторите предупреждават, че кризата този път е уникална, защото са ударени всички сектори на икономиката и мигрантите трудно ще се прехвърлят от един към строителство към земеделие и търговия, както са правили през 2009 г., например. В момента изглежда, че секторите, търсещи най-много хора - здравеопазване и информационни технологии - са точно тези, нуждаещи се от високо квалифицирани специалисти. Здравните услуги обещават да са източник на много нови работни места, но заемането им от неподготвени хора ще изисква предварително обучение или поне признаване на стандарти за курсове.