България не само е сред икономически най-засегнатите от пандемията дотук страни в Европа, но и най-много хора от страната очакват да изгубят работата си в следващите 3 месеца. Много домакинства веднага са свили потреблението, откават се от някои стоки и търсят евтини храни.

Цели 60% казват, че днес са финансово по-зле, отколкото в началото на годината, а 62% - че до средата на годината за тях ще стане още по-зле.

Заключението е от допитване през април на Eurofound - Европейската фондация за подобряване условията за живот и работа. То започна онлайн на 9 април и първите изводи са според данните към 30 април след участието на над 85 хиляди души, от които над 3000 са били от България. Платформата продължава да събира информация още няколко месеца, за да регистрира хронолигчно ефекта от COVID-19 за всекидневието и работата в ЕС. Обобщените резултати ще бъдат публикувани през септември 2020 г.

Първите резултати могат да се видят въпрос по въпрос, страна по страна и в различните възрастови групи в интерактивни инструменти за финансовото състояние и за заетостта и дистанционната работа.

От тях се вижда, че 37.4% от участниците в анкетата са отговорили, че са изгубили работата си - временно (26.8%) или за постоянно (10.6% - най-високият дял от всички страни). По-сериозно са засегати мъжете (39.9%), отколкото жените (35.1%) в България в цялата група на работоспособните (18-65 години). Сериозен е ефектът върху по-младите 18-49 години, където средно около 40% казват, че са без работа.

Над една трета (34.1%) смятат, че е много или по-скоро вероятно да изгубят работата си между май и август. Няма страна от анкетираните в Европа, в която този дял да е над 24%.

Още 20% още не знаят накъде ще поемат нещата, а 45.5% са казали през април, че по-скоро или много невероятно е да останат без работа в следващите 3 месеца.

В търсене на работа българите посочват като водещ източник на помощ "приятел, съсед или някой друг" (рекордните 41.4%) - никой в Европа дори не се доближава до този показател. "Роднина или член на семейството", както и "никой" са с по около една четвърт от отговорите, а доверието към ефективността от институции и агенции за такива услуги в търсене на работа е най-ниското в Европа (10.3%).

Дистанционната работа не е особено позната на българите - преди пандемията никога не са я практикували 61.3%, но има и доста европейски държави с подобен и по-лош резултат. Всеки ден или няколко пъти в седмицата са го правили 16.5% от българите. Този дял не се е увеличил драстично заради пандемията - 28.8%

България е с най-ниския от всички дял (9.3%) на отговорилите, че заради пандемията се е увеличило времето, в което работят. В страни като Холандия, Дания и Швеция така са отговорили от 25% нагоре.

България е и страната, в която още в първия цял месец на ограничения най-много хора (34.8%) казват, че са се лишили от пресни плодове и зеленчуци. С 51.3% България е лидер и на избралите отговора "Купих си по-евтино месо или по-малко количество".

Под 15% признават, че са имали от началото на годината пропуснати плащания по наем или ипотека на жилището. Но 24.7% (най-висок показател в Европа) са бавили плащания по потребителски кредити за уреди или овърдрафт по банкова карта.

Българите не се показват като редовни платци по редица категории като в рамките на една пета до една четвърт бавят и пропускат да си платят навреме мобилния телефон, интернет, здравна осигуровка, заем от приятел/роднина.

Изглежда причината не е, че са несериозни и забравят, а че ресурсите им са силно ограничени. Това си личи от отговора на въпроса "Колко ще издържите при същия стандарт на живот, ако нямате никакви доходи". "Под 3 месеца" и "нямам нищо спестено" са избрали 72.4%. Единствено Румъния е по-зле, но съвсем малко (72.7%).

От Eurofound коментират, че ЕС предложи схемата SURE със 100 млрд. евро за временно намаляване рисковете от безработица в извънредната ситуация, но повече от месец по-късно тя не бе започнала и надеждите са това да стане поне от 1 юни. За 28% от работещите европейци, които вече са останали без работа заради кризата, тя вероятно ще дойде твърде късно - парите са за запазване на работните места.