Кой притежава Covid-19: пандемията възроди дебата за споделянето на данни
Пандемията от коронавирус отново разпали дългогодишния дебат дали вирусите може да са собственост на дадена нация и дали държавите са задължени да споделят биологични проби и научни данни, които са от ключово значение за разработването на животоспасяващи лечения и ваксини.
Повече от 7 милиона души са били заразени от новия коронавирус в световен мащаб.
Китай, където вирусът се появи в края на миналата година, сподели данните за генома на вируса (GSD) със Световната здравна организация (СЗО) в началото на януари. Това даде възможност на лаборатории по целия свят да започнат разработването на тестови комплекти, лекарства и ваксини.
Оттогава обаче избухна война на думи за това кой първо ще получава достъп до ваксини и лечения, която бе подсилена от информацията, че САЩ се се опитали да получат и ограничат достъпа до потенциална ваксина, разработвана от германска фирма.
Морално грешно е да мислим, че някой има по-силни претенции за ваксина, тъй като живее в богата страна.
Международната правна система насърчава държавите да гледат на вирусите като на свои "суверенни ресурси, които могат да се търгуват в замяна на бъдещи здравни услуги и стоки, като ваксини", каза той пред фондацията Thomson Reuters.
"Трябва да се отдалечим от този модел към друг, в който вирусите и здравните продукти, които са разработени от тях, се разглеждат като обществени блага, към които всички хора по света имат еднакви права и достъп", каза Екълстън-Търнър, преподавател по международно право в Университета в Кийл, Великобритания.
Законови пречки
Различните държави и преди са спорили за споделянето на вирусни проби и данни, както и за достъпа до ваксини, особено по време на кризата от СПИН и епидемията от ебола.
- През 2007 г. Индонезия спря да споделя проби от вируса на птичия грип H5N1, поради опасения, че богатите страни разработват ваксини въз основа на тези щамове, които след това ще продават на високи цени.
- Индонезия възобнови споделянето, след като СЗО се ангажира да спомогне за засилване на производството на ваксини в по-бедните страни, но спорът отново показа множеството постоянни проблеми пред споделянете на научни данни и биологични проби.
Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (1992 г.) и съпътстващият Протокол от Нагоя (2012 г.) за достъп и споделяне на ползите признават суверенитета на нациите над генетичните ресурси, без законово задължение за споделяне, дори при спешни случаи.
"Липсата на ясно правно задължение за споделяне представлява пропуск в международното право, което пречи на отговора на пандемиите и научния прогрес", пише Екълстън-Търнър в публикация в списание Science през май.
Но "ограничаването на достъпа до ресурсите въз основа на държавния суверенитет може да бъде една от малкото възможности за въздействие на развиващите се страни (над по-богатите - бел.ред.), които се надяват да договорят справедлив достъп до диагностика, лечение и ваксини", каза той.
Въпросът кой е собственик на данните - и не само научни данни - отново се появи по време на сегашната криза, докато държавите внедряваха технологии за проследяване на вируса, за които експертите в областта на цифровите права казват, че нарушават правото на личен живот.
Но самата идея за суверенитет на данните "е илюзорна", казва Мартин Тисн, управляващ директор на благотворителната организация Luminate, която работи по въпросите на цифровите права.
"COVID-19 е обществена вреда; ние ще се борим срещу нея чрез изграждане на обществено благо. Данните, моделите и софтуерът, използвани за справяне с пандемията с COVID-19, трябва да бъдат възможно най-достъпни", каза той.
Задължително споделяне
Настоящата пандемия изостря съществуващите неравенства и разкрива уязвимостта на хората в неравностойно положение, включително градските бедни, коренното население и работниците мигранти, според групите за правата на човека.
Разликата между заможните и бедните нации се вижда във всичко - от карантинните центрове до мерките за помощ - а вече има и опасения, че така наречените "имунитетни паспорти", които могат да улеснят хората да пътуват или работят, биха засилили още повече неравенствата.
Ето защо СЗО трябва да осигури "задължително споделяне в световен мащаб" на свързаните с COVID-19 знания и данни "като нуждите на определена група да бъдат с по-голямо значение от способността й за плащане", заявиха в открито писмо миналия месец повече от 150 учени, бивши държавни глави и служители на ООН.
"Идеята за безплатен достъп до ваксини, данни и лечения се основава на опита на специалистите в областта на здравеопазването и развитието, че отказът на достъп често е сериозен проблем при справянето със здравна криза", заяви Пурнима Мане, бивш ръководител на нестопанската организация Pathfinder International в сферата на здравеопазването и експерт по сексуално и репродуктивно здраве.
"Това е напълно уместно по време на глобална пандемия, при която по-бедните страни и по-слабо защитеното население в различните страни често не могат да се възползват от развитието и прогреса в науката", казва Мане.
Luminate финансира проект на базирания във Великобритания Институт за отворени данни (ODI), за да може всички данни, свързани с коронавируса, да се използват "бързо и без ограничения от тези, които най-много се нуждаят от тях, и да бъдат от полза за всички".
СЗО създаде група за общ достъп и действия - COVID-19 Technology Access Pool - заедно с други международни институции и около 30 държави, която има за цел да направи ваксините, тестовете, леченияте и други здравни технологии достъпни за всички.
Но макар че има много примери за бързо споделяне, кризата също така подчерта реалността, че "страните може да не се откажат лесно от своята собственост над патогенните генетични ресурси и свързания GSD", каза Екълстън-Търнър. Това, което е необходимо, е правна рамка, която да направи тези ресурси достъпни за научни изследвания и разработки, каза той.
"Разбираемо е, че страните ще искат да използват своята позиция на "собственици", за да получат справедлив достъп до необходими и ограничени ресурси", заяви Джени Тенисън, вицепрезидент на ODI. Но отказът да се споделят данни е "все едно да си отрежете носа, за да спрете хремата".