Руска телевизия приписа на Путин окупирането на летището в Прищина през 1999 г.
Руска държавна телевизия приписа единствено на президента Владимир Путин заслугата за дръзката операция на 250 военни, базирани в Босна и Херцеговина, които окупират летището на Прищина в заключителните дни на ударите срещу Югославия през 1999 г.
В откъс от интервю на президента, което бе излъчено по "Россия 1" в предаването "Вести", той казва, че идеята била на тогавашния началник-щаб на руската армия ген. Анатолий Квашнин. Тогава Путин е директор на Федералната служба за сигурност (контраразузнаването) и председател на Съвета за сигурност към президента Борис Елцин.
Сега Путин казва, че Квашнин "не рискува да го съгласува с висшите длъжностни лица, включително с министерството на отбраната (...) Във всеки случай с мен го обсъди и попита за мнението ми". Той посъветвал Квашнин да превземе летището, ако смята това за "целесъобразно".
"И виждаме, че Путин още тогава с Прищина демонстрира колко са важни волята и решителността в политиката и как може да се играе, когато изглежда нямаш нито един коз сред картите си", коментира водещият Дмитрий Кисельов.
"Този факт сочи, че Путин е именно това длъжностно лице, което - дори и да не е наредил, защото от позицията си е нямал такива правомощия - е благословило идеята на Квашнин. Тогава във властта се наблюдаваше парализа, включително на самата система за взимане на решения. Тотално разногласие между политици, дипломати и военни. Именно в този момент са се появили хора, готови и способни да поемат отговорност. Ген. Квашнин идва именно при Путин с дръзка идея да се превземе "Слатина", ключовото летище в Косово."
Путин разказва още, че на въпроса защо е всичко това, генералът отговорил, че "ще ни се наложи така или иначе да си тръгнем оттам, но ще има с какво да търгуваме"
Руският контингент пристига с почти изчерпан ресурс да се придвижва и е отрязан от помощ по въздуха, включително защото България, Румъния и Унгария отказват да дадат коридор на руски военни самолети. Москва, която е силно раздразнена от бомбардировките срещу режима на Слободан Милошевич, опитва след разгрома му да получи собствен сектор за контрол в Косово. Западът отказва, опасявайки се, че руснаците ще опитат да повторят това, което сториха с разделянето на Германия след Втората световна война. В крайна сметка в Косово руски постове са включени в районите на Германия, Франция и САЩ.
В руското предаване е цитиран и Ненад Попович, министър на иновациите и технологичното развитие на Сърбия. Според него от ударите на НАТО били загинали хиляди, а ранените били десетки хиляди. В действителност жертвите са в рамките на 630 д о1200 души, а ранените са под 6000.
Кисельов прокарва и тезата, че ако тогава Путин не бил демонстрирал готовност Русия да защитава интересите си в чужбина, "то може би ние щяхме да се окажем следващата мишена".
"В политиката няма условно наклонение. Това не стана - и слава Богу - благодарение на нашите въоръжени сили и на хора с такива характеир като на извършилите марша към Прищина", отвръща президентът.
По-късно генералът от резерва Леонид Ивашов, който е участвал в операцията, каза, че Путин не е знаел за нея, а Анатолий Квашнин е бил против провеждането ѝ. Тогава Ивашов е бил началник на Главното управление за международно военно сътрудничество на министерството на отбраната и сега твърди, че е било решено да не се казва на Квашнин. За нея знаели само шестима от министерството, но не и ФСБ и министерството на външните работи.
Лично Борис Елцин е дал на министъра на отбраната Игор Сергеев съгласие за провеждането ѝ, а Ивашов се опитал да я спре, когато научил.