Бунтовници и външни сили не успяха да го направят, но ще успеят ли гладът и безпокойството за бъдещето? До неотдавна този сценарий изглеждаше малко вероятен за сирийския президент Башар ал Асад, който овладя по-голямата част от територията на Сирия с руска и иранска помощ след години война със стотици хиляди жертви и милиони избягали от страната.

В края на миналата седмица Асад уволни премиера Имад Хамис с надеждата следващото правителство да може да овладее недоволството. Това стана след протести на сирийци в град Суейда с искане за по-добър живот, край на корупцията и изтегляне на проиранските и руските сили от страната.

Дори в региони, подкрепящи Асад, обаче икономиката се превърна в проблем - в Суейда живеят основно друзи, които иначе подкрепят Асад. Достъпни онлайн видеоклипове сочат, че на митинга преди седмица са се чувал и викове "долу Башар ал Асад". Демонстрации още преди това имаше и в Дераа - "люлката" на революцията, която преди две години отново падна в ръцете на Асад, след като там бяха първите протести през 2011 г.

Според Сирийския център за правата на човека дори в Латакия, Тартус и Хомс, където подкрепата за Асад е силна, се говори за възможността той да напусне като начин за подобряване на ситуацията. Базираният в Лондон център е проопозиционна организация, наблюдаваща конфликта в Сирия, чиито оценки за случващото се на терен обаче обикновено издържат проверката на времето.

При това натискът върху Сирия може тепърва да нарасне след нови санкции.

Мерките по закона Caesar Syria Civilian Protection Law предвиждат замразяване на активи на компании и хора, които работят или за фирми, свързани с правителството на Асад или са оказали значителна финансова, материална или технологична подкрепа на режима. Това е проблем за кабинет, който се надява на свежи капитали за възстановяване след дългата война. На практика всеки, който е обмислял бизнес отношения с режима, може и да размисли.

Сирийската икономика се срина в последните месеци. Хиперинфлацията, масовото затваряне на търговски обекти, съобщения за недостиг на храна в някои райони, нарастваща безработица създават безпокойство не само в Дамаск, но и в някои до неотдавна контролирани от въоръжени групи региони.

For non-Arabic speakers,these are the most prominent slogans chanted in the demonstrations in #Suwayda yesterday. #Syria #SyrianLivesMatter pic.twitter.com/mWP1IrRBKs

- السويداء 24 (@suwayda24) June 8, 2020

Курсът силно се колебае. Дни преди очакваните санкции на Държавния департамент лирата се срина до рекордно ниска стойност спрямо долара. По-миналия четвъртък бе преодоляна психологическата бариара от 2000 за долар, по-късно бе достигната стойност от 3000 за долар. За сравнение курсът на черния пазар бе 700 в началото на годината; а преди началото на конфликта в Сирия курсът за 1 лира бе около 47 долара.

Варират данните за дела на сирийци под прага на бедност според различни публикации. Според някои антиправителствени издания те са над 80 или 85 на сто, а ООН смята, че близо 7.9 млн. сирийци, които имат проблем с прехраната си (т.е. малко над половината от останалите в страната сирийци). Разминаването в данните не променя факта, че покупателната способност на жителите намалява. Скъпи изглеждат редица до неотдавна обичайни стоки, които сега мнозина не могат да си позволят - от хляб (отчасти заради недостига на пшеница) и пъпеши до шоколад.

Световната програма по прехраната (към ООН) обяви през май, че кошницата с хранителни продукти в национален план е поскъпнала със 111% на годишна основа. Такъв скок на цените не е имало от началото на войната насам.

Some photos I got from north Aleppo countryside 'Euphrates Shield' zone of various goods now priced in Turkish liras pic.twitter.com/he5i78Xk2D

- Aymenn J Al-Tamimi (@ajaltamimi) June 9, 2020

Несигурността подтикна райони под турски контрол в Северна Сирия - основно в провинция Алепо - да преминат към турската лира заради обезценяването на сирийската, да плащат сметки и основни стоки в тази валута. Това става и в райони на Идлиб и бе обявено от местните, протурски власти като опит за стабилизиране на местната икономика. Заплатите си получават в турски лири дори служителите на администрацията на джихадистите "Хайят тахрир аш Шам" (групировка, изградена от бившия клод на "Ал Кайда" в Сирия) в Идлиб според непотвърдени публикации.

Режимът на Асад свързва кризата с "валутни манипулации" и западните санкции.

Друга тежка криза се отразява и на Сирия. Трудностите за Ливан започнаха след масови протести заради нови данъци в момент, когато икономическата ситуация заличаваше средната класа в странат, прераснаха в сериозно недоволство от целия политически елит. В момент, когато Бейрут затъваше в дългове, а реформите не идваха, политическата криза продължи.

Финансовата криза и капиталовите контроли в съседната странасе оказаха сериозен проблем за режима в Дамаск, който разчиташе на банковата система на страната. Ограничиха се транскациите с долари, към които е бе вързан курсът на ливанската лира (на практика това приключи с обезценяването; от ноември нейният курс също се срина - от 1500 до 4000 след години взаимнозаменяеми плащания в лири и долари). Ливан бе вратата на Сирия към международния бизнес, там бе важна думата на проиранската организация "Хизбула", съюзник на Асад във войната. Силната свързаност на двете икономики означава, че ако в Бейрут има проблем, кислородът за Дамаск намалява.

Сметките обърка и коронавирусът. Субсидираните горива, пшеница, брашно и други стоки, вече по-трудно стигат контрабандно през границите до Сирия - те са затворени и трафикът между двете държави рязко намаля. Заразата не спря напълно демонстрациите, но отпадането на много от ограниченията, след като блокадата засили икономическата парализа, им даде нов тласък.

Към перфектната буря се добавя напрежението с дългогодишния поддръжник Рами Махлуф. Парите му бяха важни за властта, а и той контролира голяма част от сирийската икономика, но държавата положи усилия да изземе контрола на бизнеса му, а ситуацията бе рядък случай на раздор на върха на сирийския политически елит.

С обръщения във "Фейсбук" Махлуф разказа за случващото се, а се смята, че има поддръжници чрез алауитите. Напрежението може да нарасне, ако търсещата средства за възстановяването на икономиката сирийска държавна машина посегне и на други части от бизнеса.

Често се казва, че Асад почти е постигнал военна победа с помощта на Русия и Иран и че вярва, че не е необходимо политическо решение - затова влиянието на Москва и Техеран върху режима в Дамаск никога не е еднозначно. С военните победи бе трудно да се мисли обратното.

Проблемът се появи, когато Москва започна да преосмисля скъпо струващата си подкрепа за Асад, която често не гарантира по-изгодна позиция в Дамаск от тази на Техеран (нищо, че тъкмо Русия обърна хода на войната).

Мозъчни тръстове в Русия започнаха да допускат залеза му след 9 години и половина война. Появиха се и непотвърдени публикации за опити на Кремъл да работи с Махлуф, подклаждащи всъщност напрежението с Асад. Отделно САЩ дадоха повод слуховете да продължат да се разпространяват - за "Политико" експертът Чарлс Листър писа, че са започнали да обсъждат с Русия положението на Асад до дипломатически канали (впрочем с новите санкции в списъка ще влязат и руски компании). Някои от тях започнаха да припомнят посланието, смятано доскоро за "опорна точка" на Кремъл, че Русия се съобразява с Асад само защото оставането ѝ на терен определя възможоността ѝ да му влияе и да защитава интересите си в Сирия.

Оказа се, че големият проблем за Асад не е в геополитиката.

От причините, породили протестите във времето на Арабската пролет - икономически проблеми и неуважение към основни свободи - малко се е променило в днешна Сирия. За гладните е трудно да спорят дали войната е легитимна борба за по-добър живот или атака на "джихадисти" срещу законен президент с подкрепата на САЩ.

Това не означава, че режимът на Асад няма да се справи с проблемите си. Отдавна обаче ръбът на пропастта не бе изглеждал толкова близък.