САЩ посрещат с напрежение годишнината от края на робското минало

САЩ посрещат с напрежение годишнината от края на робското минало

Лицето на Джордж Флойд, прожектирано върху паметник на герой от Конфедерацията, във Вирджиния
Associated Press
Лицето на Джордж Флойд, прожектирано върху паметник на герой от Конфедерацията, във Вирджиния
Полицейско насилие, всекидневен расизъм, робовладелческо минало: Съединените щати отбелязват днес отмяната на робството в период на напрежение и осъзнаване на дискриминациите, на които е подложено чернокожото население.
Очаква се хиляди хора да вземат участие в голям брой демонстрации от Ню Йорк до Лос Анджелис по повод 155-ата годишнина от 19 юни 1865 г., когато робите в Галвестън, Тексас, научават, че вече са свободни. Тази година обаче няколко драматични обстоятелства накараха страната да се изправи пред съвестта си във връзка с расизма, белязал миналото й, и който все още присъства в обществото.
Джордж Флойд, афроамериканец на 46 години, беше задушен от бял полицай при ареста му в края на миналия месец в Минеаполис. Той почина, след като остана повече от осем минути под коляното на Дерек Човин, на когото казваше отново и отново: "Не мога да дишам."
Разпространението на кадрите от случая, заснет от началото до края от минувачи, провокира вълна на шок в страната и огромни демонстрации срещу всекидневния расизъм и полицейското насилие. "Тъжната истина е, че това не е изолиран случай", заяви братът на жертвата, Филонис Флойд, на среща, посветена на расизма и полицията в САЩ, организирана от Съвета на ООН за правата на човека в Женева. "Начинът, по който брат ми бе измъчван и убит пред камера, е начинът, по който чернокожите хора са третирани от полицията в Америка."
Скандирайки Black Lives Matter ("Животът на чернокожите е от значение"), няколко милиона души излязоха по улиците, за да протестират срещу расовото неравенство. Движението, съпътствано от насилие и грабежи, хвърли ярка светлина върху методите на силите на реда и оскърбителното им отношение спрямо малцинствата. В Атланта друго събитие от 12 юни провокира гняв: бял полицай застреля с два куршума в гърба афроамериканеца Рейшард Брукс, който се опитваше с електрошок в ръка да избяга от арест заради шофиране в нетрезво състояние.
Както и в Минеаполис, замесеният в случая полицай бе уволнен, а след това му бе повдигнато обвинение за убийство.
Сваляне на портрети
Макар да разкритикува смъртта на Флойд и Брукс, Доналд Тръмп пропусна възможността да се представи като президент обединител. Той по-скоро се противопостави на демонстрантите, като изказванията му бяха разкритикувани заради расисткия им подтекст. Милиардерът републиканец наля масло в огъня, като планира за днес, на годишнината от отмяната на робството, голям митинг в Тълса, Оклахома, част от кампанията за преизбирането му през ноември. Градът е белязан от спомена за едни от най-големите размирици на расова основа в историята, при които през 1921 г. около триста афроамериканци са избити от бяло множество.
Изборът бе разкритикуван като провокация и Тръмп бе принуден да отложи митинга за утре. Демонстрациите накараха американците да си припомнят за историята на една страна, разкъсвана от въпроса за робството - една система, гарантирала икономическото й благополучие.
Зачестиха призиви за премахването на паметници на генерали и служители на Конфедерацията от времето на Гражданската война (1861 - 1865 г.), които изобилстват в южната част на страната, като някои бяха унищожени. Автомобилният шампионат Наскар, който е доста популярен в южните щати, забрани на своите състезания знамената на Конфедерацията, които често са развявани от зрителите на Юг, а председателката на Камарата на представителите в Конгреса нареди вчера свалянето на портретите на четирима бивши председатели на Камарата на представителите, служили на Конфедерацията.
Въпреки постиженията на движението за граждански права през 50-те и 60-те години чернокожото малцинство (което представлява 13 процента от населението) е забравено от просперитета. Чернокожите са най-бедни, най-болни, най-слабо представени на политическо ниво и масово биват хвърляни зад решетките.
Кризата с коронавируса допълнително изостри проблемите им: броят на безработните сред тях главоломно се увеличи със спирането на американската икономика, като в същото време много от тях работят в производства от първостепенна важност, но с ниско заплащане, и са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19 от останалите американци. /БТА