Кризата, предизвикана от коронавируса, не превръща популистите в победители, а автократите на власт са изправени пред проблем, защото не те са я създали.

Това казва за испанския вестник "Ел Паис" политологът Иван Кръстев. Изданието се свързва с него онлайн след връщането му във Виена заради публикацията на книгата му "Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа" на испански. Вестникът отбелязва, че краткият му текст преодолява чувството за катастрофа, внушавано от други издания. По този повод той казва: "Имаме причини да се чувстваме така сякаш преживяваме апокалипсис, а това не е същото като да преживяваме апокалипсис."

Ако няма втора или трета вълна, хората ще вярват, че това е било колективна халюцинация, като при Първата световна война и испанския грип - човекът има склонност да почни войните и революциите, а да забравя пандемиите. "След пандемията е трудно да си спомниш какво е станало, защото за повечето хора не е станало нищо, макар че всичко се е променило. Няма каква история да разкажеш."

Има обаче промени в обществата. "В лицето на икономика и политика, които се деглобализират, гражданите станаха по-големи космополити от всякога" - за пръв път всички хора зависят от същия проблем и го наблюдават на живо. Политически също има трансформации; антирасистките протести в САЩ (и после по света) започнаха, когато изглеждаше, че свободите са премахнати и хората "много бързо се втурнаха на улиците, като че ли бягаха от затвора".

Кръстев подчертава, че никога не е вярвал в опасността извънредното положение да заличи демокрацията. Напротив, то увеличава натиска върху правителствата от информирани граждани. Демокрацията обаче имаше проблеми и преди пандемията и някои от тях изникват още повече заради нея. "Противно на страховете в началото популизмът не печели. Популизмът не се обяснява психологически със страха, а с безпокойството: от това светът да тръгне в лоша посока, от загуба на идентичността, от икономическите промени. Коронавирусът носи много конкретен страх: от смъртта. Когато си обезпокоен, избираш политици, които изразяват как се чувстваш. Изправен пред класически страх обаче, се нуждаеш от правителство, способно да те защити."

В този смисъл коронавирусът "не е идеалната компания за диктатори": "На автократите не им харесват кризите, които не са създали сами. Харесва им да могат да избират на кои кризи да отговарят и на кои - не."

Едва ли пандемията ще доведе до авторитарни елементи като засилено наблюдение - това започна преди кризата. "Забавното е, че хората споделят с удоволствие невероятни подробности от личния си живот в социалните мрежи, но същевременно се оплакват от електронното наблюдение." Едновременно с това, смята Кръстев, заради пандемията повече хора са склонни да приемат такава мярка, отколкото заради борбата срещу тероризма.

Американският президент Доналд Тръмп сега е в по-лоша позиция преди изборите, а и трансформациите в страната не са в негова полза. Кръстев се опасява, че ако Тръмп загуби с малко гласове, може да е готов да не признае резултатите. Друг проблем е, че за пръв път САЩ са "големият отсъстващ" в решаването на световна криза. Те стават и голям губещ, но това не прави Китай победител; Пекин показа най-лошото си лице, а недоверието в Европа и осъзнаването на прекалената зависимост от него растат.

Политологът не вижда задаваща се нова студена война - не се води идеологическа битка като тази между Запада и Съединените щати. Враждебността на администрацията във Вашингтон към Пекин не е в защита на демократичните ценности, нито пък Пекин иска "да създаде партии, за да следват страни като Испания модела на комунистическата му партия". Китай обаче действително играе така, че част от света да е икономически зависим от него, отбелязва Кръстев.

Тази криза не е системна като предишната и може да се смята за "възможност за трансформация на икономиката," казва Кръстев. Например помощите за автомобилния сектор могат да се насочат към стимули за електромобилите. Проблем същевременно е, че поколението на "милениълите" (родените на прага на двете хилядолетия) е преживяло две опустошителни за бъдещето му кризи. "Ще е добре да се постигне нов междупоколенчески договор. Днес има повече хора над 50, отколкото под 20. Младите вече нямат политическите ползи, които имаха през 70-те."