Контролът, който получи Александър Вучич на парламентарните избори в Сърбия, е непознат в страната от времето на социалистите през 90-те години на миналия век.

Макар и президент в парламентарна република, той оглавява управляващата Сръбска прогресивна партия, която ще има около 190 от 250 места в парламента - над три четвърти от всички.

Макар и причината за това да е отчасти бойкотът на опозицията, част от която не се яви и помогна малко партии да влязат в парламента, резултатът от вота означава, че СНС ще има нужните две трети, за да упражнява властта си без особена съпротива.

Какво означава това за Сърбия, която останалата извън законодателния орган "същинска" опозиция вече сравнява със Северна Корея и Китай?

Мнозинството от 75-80% е над "конституционното" от две трети. Това означава, че всяка поискана конституционна промяна ще е въпрос само на желание в Сръбската прогресивна партия. Със своите 30 места дори социалистите на Ивица Дачич - дори досегашният коалиционен партньор да е против - не би могъл да спре каквато и да било законодателна инициатива.

На теория това би се отнасяло и за промените, които да доведат до сделка с Косово, в момента записано в конституцията на Сърбия като силно автономна част от страната. От законова гледна точка каквото и да договори Вучич с косовския си колега Хашим Тачи и с американския президент Доналд Тръмп в Белия дом тази събота, то ще е белязано от огромна легитимност и обществена подкрепа (над 2 млн. гласа). Темата вече бе обсъдена с пратеника на ЕС за конфликта Мирослав Лайчак, който пристигна в Белград под 24 след затварянето на урните.

Реалната опозиция няма да е в парламента - само извън него. Нещо повече, в законодателния орган ще има само управлявали досега партии - социалистите на Ивица Дачич бяха коалиционен партньор на Вучич, а Александър Шапич, който влезе в патриотичното си движение СПАС, бе на власт в община Нови Белград. Целта на опозиционния бойкот бе да се делегитимира почти еднопартийният парламент.

Остава отворен само въпросът кой ще е премиер. Вучич е давал да се разбере, че това може и да не е министър-председателят Ана Бърнабич, но и че не бърза: формирането на новия кабинет може да почака, докато "не се върне от чужбина" - от обиколките в Москва, Брюксел и Вашингтон.

Каквото и да стане, Вучич би могъл да формира правителство сам - без коалиционния си партньор, социалистите на Ивица Дачич, от които технически не се нуждаеше след изборите през 2016. Ако двамата хипотетично формират правителство, биха имали 220 от 250 мандата.

Лидерът на т.нар. Съюз за Сърбия - организация на опозиционните партии, формирана след вълната от протести миналата година - Драган Джилас заяви, че с резултатите (най-ниска активност в историята) Сърбия е казала "не на режима на Александър Вучич". Друга фигура от опозицията, Мариника Тепич, нарече страната "Северна Корея в сърцето на Европа".

Бойкотът поначало е спорна стратегия в редиците на съюза. Той бе тактика и към работата на парламента във времето, когато протестната вълна след побоя над опозиционера Борко Стефанович бе мощна. Част от съюза обаче смяташе, че блокажът на работата на парламента само делегитимира опозицията пред част от сръбското общество, а и Европа не реагира положително на тази стъпка.