Половината българи смятат, че Европейският съюз не е бил значим фактор в справянето с кризата, отприщена от коронавируса. Над 56% обаче смятат, че е нужно по-силно европейско сътрудничество в хода на пандемията.

Това сочат резултати от проучване на Европейския съвет за външна политика, направено в девет европейски държави с общо две трети от населението на блока, сред които и България. Изследването още не е публикувано, но "Гардиън" изважда основни моменти от него. То показва, че отрицателната оценка на европейската реакция засега не води до популистка вълна, но и че според респондентите съюзът не прави достатъчно, а е нужно да действа по-единно.

Изследването сочи дълбоко обществено разочарование от фрагментираната реакция на ЕС и от начина, по който европейските правителства са се справили с пандемията. Според него мнозинството европейци смятат, че пандемията ги е убедила в нуждата правителствата в ЕС да работят по-тясно заедно при бъдещи външни заплахи.

По дял на недоволните от европейската реакция България не е първа - начело са Франция (58%) и Португалия (56%). България е трета (след Франция и Полша) и по дела на конкретно отговорили, че са съгласни в голяма степен за несъществената роля на ЕС.

На европейско ниво са повече хората, които смятат именно че европейският съюз е бил незначим в ситуацията, а не тези, за които представянето му е било слабо. Мнозинство са хората, смятащи или че страната им е била оставена да се справя сама, или че не са знаели кой съюзник може да им помогне най-много.

Въпреки това има знаци, че европейското единство е желано в тази ситуация. Общоприета е идеята за затягане на контрола на външните граници и натиск върху европейския бизнес за производство на още продукти, нужни в извънредна ситуация като сегашната. Най-висока е подкрепата във Франция и Германия. На Европа се гледа и като на прогресивна сила, способна да оказва натиск по въпроси като въглероден и дигитален данък.

Данните, събрани от авторите Иван Кръстев и Марк Ленард, оспорват идеята, че пандемията е увеличила подкрепата за засилена роля на държавата. Средно 33% (няма отделни данни за България в избраните от "Гардиън" моменти) от европейзите казват, че са загубили доверие в капацитета на правителствата да се справят. Едва 29% смятат, че се доказва нуждата от по-голяма роля на държавата.

В Италия 76% искат ЕС да ръководи действията за възстановяване. Едва 16% казват, че партията на Матео Салвини "Лига" - популистка и антиевропейска - се е представитела в по-добра светлина. И испанците "Вокс" не са победители 54% казват, че оценката им се е променила в негативна посока. В Германия едва 6% са "подобрили" мнението си за "Алтернатива за Германия".

Според авторите е най-голям делът на европейците, които вярват, че държавите трябва да действат по-сплотено във времето на пандемията, за да са по-добре защитени. "За тях Европа вече не е основно проект, мотивиран от идеи и ценности, това е общност със споделена съдба, която трябва да се сплоти, за да си върне контрола върху бъдещето."

Сгромолясват се на европейско ниво надеждите, че пандемията е подобрила образа на експертите в публичното пространство. Макар повечето данчани и шведи да отговарят положително - съответно 64 и 61% - на въпроса имат ли полза, ако вярват на експертите в тази криза, средно 65 на сто от европейците казват, че доверието им е ниско и се опасяват, че те "не казват много неща". Дори в Германия, където делът на заразените е сравнително малък на фона на населението и на други страни, 56% се отнасят предпазливо към експертите.

Променила се е и представата за САЩ в хода на пандемията. Близо 60% от европейците са променили възгледите си за САЩ в отрицателна посока, а 48 на сто - за Китай. За България няма данни за втората страна, но в първата е сред изключенията; само 36% са отговорили, че нагласата им е по-лоша, 38% от поляците и 48% от италианците отговарят същото. При всички други делът на променилите негативно мнението си надхвърля 50 на сто от респондентите.

Проучването обхваща 10 хил. души и е осъществено през април от Datapraxis и YouGov във Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Испания, България, Дания и Швеция. Проучването на Иван Кръстев и Марк Ленард е направено в момента, когато започва разхлабването и ЕС обсъжда плана за възстановяване на фона на остри разногласия между някои страни.