Има заразени българи в германска кланица, станала ново огнище на COVID-19

Българи работят в кланица в окръг Олденбург с 1100 служители, която се очертава като ново огнище на COVID-19. Такова потвърждение получи "Дневник" от посолството в Берлин, а малко по-късно външното министерство в София потвърди за изданието, че сред изследваните работници, дали положителни проби, има и българи.
За кланицата "Геестланд" на "Визенхоф" (Wiesenhof) работят 1100 души и всички се изследват. До момента излезлите резултати са десетки, но по информация, достъпна в германските медии, всеки втори, чийто тест е обработен, е с положителна проба.
"От посолството ни в Берлин са отправили запитване и към работодателя - за броя на българските работници и тяхното състояние, с цел възможно оказване на необходимо съдействие," обясняват от МВнР в отговор на запитването на "Дневник". Точен брой на заразените не е предоставен.
По информация на "Дневник" данните за това дали сред заразените има българи се очакват в близките дни. Представители на българските власти по-рано обясниха, че в такива случаи се искат данни за националността на изследваните, но тя се бави. Търсят я и България, и Румъния и Полша, но обяснението е, че липсата на графа "националност" в документите, които се попълват за теста, затрудняват процедурата и информация може да се получи на по-късен етап.
Първоначалната информация за събитията в кланицата в окръг Олденбург - където се преработва пуешко месо - е, че положителен тест на служителка е станал причина всички 1100 души да бъдат изследвани. В карантина са изпратени контактите от първо ниво на всички, чиято проба за момента е потвърдена. Вече има заразени, които живеят във Вилдесхаузен (в този град от окръг Олденбург е кланицата), но не работят на същото място.
Точният брой на българите там не е известен, но публикации отпреди месеци в германски медии сочат, че служителите от България може да са стотици. Поредният случай на зараза в германска кланица с предимно чужди (вероятно в основната си част източноевропейски) работници обаче следва откриването на огнището в най-голямата в цялата федерална република - тази на група "Тьониес" в окръг Гютерсло, Северен Рейн-Вестфалия. Там работниците българи се оказаха стотици.
Ниско в йерархията, високо в дневния ред
През юни 2013 г. правозащитници писаха за схемата с трудови договори с подизпълнители, която покрай коронавируса в кланиците отново бе изведена на дневен ред в германското общество, а Берлин дори положи усилия да реформира условията в бранша, разчитащ на евтина работна ръка от чужбина. Още преди 7 години обаче разследване очерта мрежа от подизпълнители и агенции за заетост, осигуряващи персонал във Вилдесхаузен за групата PHW - собственик на "Геестланд", станала тогава печално известна с условията си: тримесечни договори, надница в размер 0.23 евро на разрязана пуйка, настаняване в общежития с до 15 легла в стая. Оттогава въпреки известното подобряване на условията те остават тежки.
Чуждите работници традиционно са важна част от германската месопреработвателна индустрия. В последните месеци след първите случаи на коронавирус в обекти на "Вестфлайш" (един от лидерите в бранша) обаче темата за условията подтикна германските медии и политици да заговорят, че евтиното за германците месо всъщност излиза скъпо - цената плащат от години чуждите работници, но с коронавирусната криза това се отнася и за германците.
Събеседници на "Дневник" по-рано са споменавали, че общоприетото схващане за българите в сектора е, че са дори по-ниско в неформалната йерархия на работниците мигранти в кланиците, отколкото многочислените румънци или утвърдените по-отдавна групи, научили се по-добре да защитават правата си, като поляците.
Същевременно българите, както и румънците и условията им на работа станаха повод и за остри политически дебати, след като бяха посочени от премиера на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет като причина за коронавируса в "Тьониес". Изказването на Лашет, което той впоследствие коригира, бе осъдено от представители и на София, и на Берлин.
Карантина 2.0 за 600 хил. души
Информацията за новото огнище се появи по времето, когато заради случващото се в "Тьониес" бе въведен "лек" вариант на карантина в още един окръг в Северен Рейн-Вестфалия. Във Варендорф, съседен на Гютерсло, живеят 277.7 хил. души по данни от 2018 г.
С тях над 600 хил. души са засегнати от новите ограничения. Забраната за масови контакти слага край на събирания за повече от двама души, забранява се спортът на закрито, контактни спортове като футбола, дори на открито, също не могат да се осъществяват. Затворени и тук, както в Гютерсло, са музеи, кина, барове и сауни. Не може да има пикник и барбекю на открито. Остават затворени училищата и детските градини, но не и магазините.
Причината да се вземе такова решение за Варендорф бе, че и там, както и в Гютерсло, живеят работници от "Тьониес" (на тази база в града има 66 новозаразени на 100 хил. към момента - повече от 50 на 100 хил., какъвто бе прагът за връщане на карантината; в Гютерсло са 270). Властите се надяват до 30 юни да знаят дали вирусът се разпространява и сред местните освен сред работещи в тази кланица.
Междувременно в първо поставения под карантина окръг Гютерсло желанието за тестване сред населението (тестовете според властите са безплатни) е толкова голямо, че капацитетът за изследване е запълнен до сутринта. "Много искат да бъдат тествани", казва за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" говорител на местните власти.