Загадъчен взрив и пожар в главния ядрен обект на Иран може да е спрял работата на Техеран за изграждане на усъвършенствани центрофуги, но едва ли е забавил Ислямската република в стремежа ѝ да увеличава своите все по-разрастващи се запаси от нискообогатен уран.

Ограничаването на тези запаси беше един от главните елементи на ядрената сделка, която световните сили постигнаха с Иран преди пет години. Това споразумение сега е унищожено, след като президентът Доналд Тръмп едностранно изтегли Америка от него преди две години.

Колкото повече се увеличават тези запаси, толкова по-кратко става времето, което би било необходимо на Иран, за да създаде ядрено оръжие, ако реши да го направи. А макар Техеран да настоява, че атомната му програма е за мирни цели, той поднови заплахите си за изтегляне от ключов договор за неразпространение на ядрените оръжия в момент, когато САЩ се опитват да удължат оръжейно ембарго на ООН срещу Иран, което трябва да изтече през октомври.

Всичко това засилва риска от по-нататъшна конфронтация в идните месеци. Иранските служители вероятно признаха това, след като осъзнаха обхвата на взрива на 2 юли в обекта в Натанз в централната иранска провинция Исфахан. Първоначално те омаловажиха пожара, описвайки обекта като "склад", въпреки че анализатори веднага заявиха пред "Асошиейтед прес", че взривът е поразил новото съоръжение за сглобяване на усъвършенствани центрофуги в Натанз.

Дни по-късно Иран призна, че пожарът е поразил съоръжението, и допусна възможността за саботаж в обекта, който по-рано беше атакуван от компютърния вирус "Стъкснет". Той обаче внимаваше да не обвини пряко САЩ или Израел, чиито служители ясно намекнаха, че са имали пръст в пожара. Поемането на отговорност за нападението

във взрива. Евентуално пряко обвинение от Техеран би увеличило натиска върху иранската шиитска теокрация да отвърне, а тя очевидно засега не иска да го прави.

Взривът и пожарът обаче не засегнаха подземните зали с центрофуги в Натанз. Именно там продължават да се въртят хиляди газови центрофуги първо поколение, обогатявайки уран до чистота от 4.5 процента. Междувременно беше също така подновено обогатяването в иранския ядрен обект във Фордо, построен дълбоко в планина, за да бъде защитен от евентуални въздушни удари. Иран продължава да изпробва и по-рано създадени усъвършенствани центрофуги.

Взривът "в Натанз беше преди всичко удар по плановете на Иран да продължи към по-напреднали етапи в своя ядрен проект", написа Сима Шайн, която оглавява изследванията за иранската програма в Института за изследвания по националната сигурност в Израел, а преди това е работила в израелската разузнавателна служба Мосад.

Шайн предупреди: "Това обаче няма да попречи на Иран да продължи да натрупва обогатен уран, което става, откакто Иран започна постепенно да нарушава ядреното споразумение." Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) каза, че до юни Иран е имал над 1500 килограма нискообогатен уран. Споразумението от 2015 г. ограничаваше Иран да има само 300 килограма уран, обогатен до едва 3.67 процента - доста под необходимото за създаване на оръжия ниво от 90 процента.

Сега при 1500 килограма Иран има достатъчно материал за ядрено оръжие, ако реши да се стреми към това. Запасите обаче все още са доста по-малки, отколкото в дните преди сделката от 2015 г., когато Техеран имаше достатъчно за повече от 12 бомби и реши да не превръща запасите си в оръжия. Иран също така

което би привлякло вниманието на международните инспектори, които все още могат да имат достъп до атомните му обекти. А той все още не би могъл да създаде бомба. Но времето, които би било необходимо на Иран, за да сглоби оръжие, изчислявано на поне една година съгласно сделката от 2015 г., вече е по-малко.

Всичко това става след поредица инциденти миналата година, чиято кулминация беше американският удар с безпилотен самолет, при който през януари в Багдад беше убит висш ирански генерал, последван от иранско нападение с балистична ракета срещу американски войници в Ирак. Тези напрежения продължават дори сега, когато пандемията от коронавирус поглъща както САЩ, така и Иран. Иран вече показа готовност да използва ядрената си програма като средство за влияние в момент, когато през октомври предстои да изтече отдавнашно оръжейно ембарго на ООН срещу Техеран. Тази забрана пречи на Иран от 2010 г. да купува големи чуждестранни оръжейни системи като изтребители и танкове.

Иран заплашва да изгони инспекторите на МААЕ и да се оттегли от Договора за неразпространение на ядрените оръжия в момент, когато САЩ водят кампания за оказване на натиск. Северна Корея, която сега има ядрени оръжия, е единствената страна, оттеглила се някога от договора. Изгонване на инспекторите на МААЕ и евентуално спиране на техните камери, с които сега се наблюдават иранските ядрени обекти,

до нивото за създаване на оръжия. При подобно развитие обаче Иран също така може да отблъсне Китай и Русия, които призовават всички страни да останат в ядрената сделка.

САЩ се надяват да удължат ембаргото, определяйки иранските заплахи във връзка с подновяването му "мафиотски прийом". Вашингтон обаче отправя свои заплахи, като твърди, че може да предизвика "затягане" на всички санкции на ООН, облекчени съгласно ядрената сделка, ако ембаргото не бъде удължено, въпреки че е напуснал атомното споразумение.

Тръмп, който в момента води кампания преди изборите през ноември, може да бъде по-склонен да поеме тези рискове, за да изтъкне, че е изпълнил предизборното си обещание от 2016 г. да изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран и да възприеме по-твърд курс към Техеран. Ислямската република на свой ред също може да бъде по-склонна да поеме рискове. "Дипломатическата кампания на САЩ, а също подозираният израелски саботаж и продължаващите нападения срещу американските сили в Ирак ще повишат цялостното напрежение с Иран и ще внесат нова несигурност в сметките на иранското ръководство", предупреди "Юрейжа груп" в анализ във вторник. "Това може да накара Иран да предприеме по-рисковано действие в ядрената област или да отвърне за . . . затягането в Ирак или в региона." /БТА