Сред монарсите само Симеон Сакскобуррготски се е явявал на избори и ги е печелил. "Имаше момент в, който може би и кралят би ги спечелил, ако се бе явил", казва по този повод за "Ел паис" човек, който има предвид бившия си работодател - абдикиралия преди 8 години Хуан Карлос.

В последните години Хуан Карлос, който снощи обяви, че напуска Испания и вече най-вероятно е в Доминиканската република, се носеше с по-различна слава. Казал на приятел: "Хората на възраст под 40 години ще ме запомнят само като човека на Корина, слона и куфара."

Загадъчното описание отвежда към няколко епизода, превърнали го в последните години от символ и надежда на млада демокрация в олицетворение на корупция сред Бурбоните, която не бива да се толерира и заради която синът му, крал Фелипе Шести, се отказа от наследството на баща си. Как обаче се стигна дотук?

Роденият през 1938 г. в Рим - в изгнание - Хуан Карлос прекарва първите три и половина десетилетия от живота си далеч от трона, който му се полага. Причината е, че от края на 30-те до 1975 г. на власт в Испания е диктаторът Франсиско Франко.

В последните си години обаче Франко се заиграва с него. Още през 60-те той изразява интереса си към идеята Хуан Карлос и кралица София да живеят в Испания. Към този момент отдавна (от 1947 г.) действа закон, според който следващият крал ще бъде посочен от диктатора, а Франко държи на монархическата фигура, за да придаде легитимност на властта си. Обтегнатите отношения между бащата, Хуан де Борбон и Батенберг, и генерала предполагат, че изборът на управника ще падне върху сина.

Това и става. Франко кани Хуан Карлос още като принц, изостряйки раздора в кралското семейство. На практика Хуан Карлос е в управлението още когато диктаторът се разболява през 1974 г. На 30 октомври 1957 г., след смъртта му, Испания отново има крал.

В началото баща му дори не признава това. И след 1977 г., когато Хуан променя решението си, синът му изглежда като единствен приемлив вариант за държавен глава.

Това отношение - на монарх по неволя - обаче внезапно се променя, и то за една нощ. След опит за военен преврат през 1981 г., в момент, когато връщането на диктатурата изглежда на косъм, телевизионна реч на Хуан Карлос в защита на демокрацията ускорява края на 18-часова криза в парламента, когато 200 привърженици на франкизма нахлуват в пленарната зала и взимат депутати и министри за заложници. Короната няма да толерира никакво нарушаване на демократичния процес и наскоро приетата конституция, заявява той. А за защита на демокрацията ще се направи всичко, което позволява законът.

Нощта на опита за преврат утвърждава образа на Хуан Карлос като Първи като пазител на испанската демокрация, посланията му се очакват и наблюдават с интерес от испанците няколко десетилетия след края на диктатурата. Критични испанци прощават част от увлеченията му - любовни авантюри, сафари и лов - а и невинаги въздържания му език. Покойният венецуелски лидер Уго Чавес чу от него през 2007 г., когато опита да влезе в спор за работата на бивше испанско правителство и да прекъсне премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро, изречението: "Защо не млъкнеш?"

Последното десетилетие обаче промени това.

През 2012 г. Хуан Карлос отиде на лов в Ботсвана. Страстта му към слоновете, струвала на данъкоплатеца десетки хиляди евро, вбеси множество испанци в момент, когато икономическата криза бе оставила милиони безработни или на ръба на бедността.

Извинението не помогна, защото случката бе последвана от друг проблем - корупция в семейството. През 2014 г. дъщеря му Кристина бе обвинена в данъчни измами и стана първият член на кралската династия, отишъл на съд. По-късно бе оправдана, но съпругът ѝ получи присъда.

Междувременно той слезе от трона в полза на сина си, който от 2014 г. е крал Фелипе Шести. Проблемите обаче продължиха да го преследват. Година и половина след развръзката на делото срещу Кристина започна официалното разследване на "саудитската афера" от 2011 г.

Тогава испански компании получиха възможност да участват в изграждането на жп линия между Мека и Медина. По принцип испански компании получават много транспортни концесии и в това нямаше нищо изненадващо - докато не станаха известни показанията на Корина Ларсен, германка с брак с аристократ зад гърба си, известна с връзката си с Хуан Карлос и работата за организацията на някои негови събития, сред тях и злополучното пътуване до Ботсвана. Тя твърдеше, че през саудитски предприемач са изплатени 80 млн. евро хонорар заради договора и е взела част от средствата.

През март Фелипе Шести обяви, че заради аферата се отказва от наследството на баща си и го лишава от всякакви средства от бюджета на кралския двор. Малко по-рано самият Хуан Карлос обяви, че напълно се оттегля от публичния живот.

Куфарът, който споменава, пък е символ на разследванията за корупция в големи размери, които водят прокурори в Женева и Мадрид (макар самият той да не е заподозрян в тях). Адвокат, работил за него, твърди, че е получил от емира на Бахрейн Хамад бин Иса ал Халифа 1.7 млн. евро в куфарче в Женева като дарение през 2010 г., когато е бил крал.