Политиката им за справяне с вируса не можеше да е по-различна. Успехите им за овладяване на нова вълна на заразата обаче засега са сходни - вирусът изглежда под контрол и опитът им заслужава внимание, пише "Блумбърг".

Италия бе първата страна, наложила строга блокада с всички икономически последствия. Швеция пък бе критикувана за сравнително малкото ограничения и разчитането на личната отговорност на гражданите. Днес и в двете държави има около 200 случая на ден - далеч от пиковите им стойности, засега без това да оказва сериозен натиск на болниците. В Испания и Франция стойностите, обратно, са над 1000 и дори това да не води към нова вълна, въпросът е какво правят Швеция и Италия по различен начин в момента.

И двете страни бяха обект на нападки по различни поводи. Италия спаси животи, но закъсня с реакцията си, Швеция не затвори училища и наблегна на социалното дистанциране. Днес смъртността в двете държави е сходна, около 600 на 1 млн. души при 35 154 в Италия и 5743 в Швеция.

В Италия мерките за социално дистанциране и носене на маски на закрито и в обществения транспорт се прилагат особено строго. Температурата се мери както при качване във влак, така и при влизане в офис сграда. Ресторантът получава всички данни на клиента, за да се проследи потенциална зараза. В туристически места като Сицилия, Сардиния и Пулия са нужни специални формуляри за достъп. В Ломбардия, която бе първият европейски епицентър, маските са задължителни и на открито. Нарушаването на карантината се санкционира със затвор. Регулират се дори начинът на танцуване в нощните клубове и ходенето на плаж.

Ако урокът от Италия е, че бюрокрацията, прилагането на закона и покорството са основни за овладяване на заразата, Швеция на пръв поглед е на другия полюс. Колебанията за по-либералния подход на Стокхолм след множеството смъртни случаи в домове за възрастни не я отклониха от стратегията. Социалната дистанция само се препоръчва, но не се прилага, а хората обикновено биват съветвани да останат у дома, ако не се чувстват добре.

В действителност ползите от шведския модел са особени. Не се постига "колективен имунитет", човешкият поток все още не се възстановява на много места, някои мерки се затягат (забранени са посещенията в домовете, бяха затворени някои ресторанти в Стокхолм). Изглежда, резултатът е просто че вирусът не се предава силно заради спазването на социалното дистанциране. Този модел трудно може да се приложи другаде - младо население, голяма по площ страна с малка гъстота на населението, много хора така или иначе живеят сами и работят от дома.

Тайната обаче може да е в постоянството. Италианският професор по управление на кризи в университета на Упсала, Швеция, смята, че придържането към конкретни мерки е по-полезно от постоянната им смяна, ако целта е да се живее с вируса до намиране на ваксина. Непрекъсната промяна на режима на носене на маски, обратно, може да е контрапродуктивна и мерките да се окажат трудно приложими.

Така, докато Италия проявява постоянство в интервенционисткия си подход, Швеция напомня, че кризата е маратон, а не спринт, пише "Блумбърг". Двете държави направиха много грешки, но в тази нова фаза на пандемията си струва поне да бъдат наблюдавани.