Популярната сред младежи платформа TikTok се оказа на неподходящото място в неподходящото време - приложението, собственик на китайска компания, стана символ на съперничеството на САЩ и Китай, в което технологиите са все по-важни. Президентът Доналд Тръмп обеща да го забрани, но ситуацията може да се промени, ако американският му бизнес премине в ръцете на американска компания. Пекин говори за "грабеж".

Само допреди три години "ТикТок" бе слабо позната на глобално ниво платформа, която обаче добиваше нарастваща популярност сред младите интернет потребители. Ролята му в международните въпроси същевременно показва как динамиката между Вашингтон и Пекин се промени в последните години, обяснява Ен Би Си в анализ на внезапната промяна в позициите на развлекателната платформа.

Как приложение с имитация на изпълнители и други клипове с музикален съпровод притесни Съединените щати?

Тръмп се надяваше, че може да разчита на Китай и внимаваше, докато го смяташе за важен в подписването на бъдещо споразумение за разоръжаване със Северна Корея. В началото на тази година обаче, с коронавируса и подписаната търговска сделка, ситуацията се промени, обяснява Бони Глейзър от Центъра за стратегически и международни изследвания. "Сега президентът обвинява Китай за всичко, което се случи след (търговските преговори)", а това дава гласност на премълчавани или слабо изразявани преди притеснения, смята тя.

Ситуацията бе много различна през 2018 г. През март Тръмп бе поздравил китайския си колега Си Цзинпин след промените в конституцията, направили го (по думите на американския лидер) "президент за цял живот". По това време "ТикТок" още носеше друго име - Musical.ly, с което бе известно от дебюта си в Шанхай през август 2014 г. През ноември 2017 г. то бе купено от китайската технологична компания ByteDance, ребрандирала го по-късно, а междувременно разработвала Doyin, собствена подобна услуга в Китай и Тайланд със 100 млн. потребители.

В началото на по-миналата година "ТикТок" се очертаваше като първата голяма социална мрежа, която представлява сериозна конкуренция на американските технологични гиганти и първата подобна технологична компания от Китай, привлякла сериозно вниманието на китайските потребители. До края на 2019 г. "ТикТок" вече бе създала собствени звезди и бе насърчила "Фейсбук" да работи по конкурентен продукт.

През юли миналата година "ТикТок" бе свалена 1 млрд. пъти по света, от които половината потребители бяха активни. Година по-късно са 2 млрд., от които активните са 800 млн; при това повечето от тях са в големи държави като Индия, Китай, САЩ, Индонезия, Бразилия, Виетнам, Русия, Турция, Мексико и Тайланд. Естествено този стремглав успех поражда въпроси и у политиците: какво означава това, че китайско приложение толкова бързо е станало част от съвременния живот?

Нарасна обаче притеснението на САЩ за сигурността на китайските продукти, след като експерти вече определяха страната като източник на киберзаплахи. В началото обаче вниманието бе насочено единствено към "Хуауей", водещия доставчик на телекомуникационно оборудване, на който Тръмп на практика забрани бизнес дейности в САЩ през май 2019. Сред китайските интернет сензации обаче по това време бе и "ТикТок" и вече будеше тревога в средите на националната сигурност, заедно с китайски стоки за износ като технологии за наблюдение. Едва в средата на тази година обаче, малко след като потребители на китайската мрежа си приписаха заслугите за изкупуването на билети за митинг на Тръмп, в резултат на което го посрещна полупразна зала.

Скоро след това се заговори за забрана на "ТикТок". Белият дом е притеснен основно от възможността според китайското законодателство Пекин да има достъп до данни, съхранявани от китайски компании; а като всяко друго приложение "ТикТок" събира информация за потребителите си. "Байт денс" настоява, че Пекин никога не е искал от нея данни. Експерти по киберсигурност твърдят, че приложението не събира много повече данни от други.

Изследовател на китайските въпроси към "Хюман райтс уоч" уточнява за Ен Би Си, че по този показател няма разлика между тази и други големи социални мрежи, но остава потенциалът, че китайското правителство може да го използва за шантаж на американски граждани. Независимо от това има подобни притеснения и в други държави - например Австралия и Китай. Спорно е кой е прав; според Би Би Си количеството данни е значително, доколкото става дума за информация като:

- кои видеоклипове са гледани и коментирани;

- местоположение;

- модел телефон и операционна система;

- ритъм на писане, когато хората въвеждат текст.

Някои данни, като дъската за копиране и поставяне на текст, същевременно се събират от редица други приложения - Би Би Си, "ЛинкдИн" и "Редит" - без да е доказано, че това създава проблем. По-голямата част от изследванията сочат, че събирането на данни е сравнимо с това на "Фейсбук". "Байт денс" отговаря с ангажимент за прозрачност и за възможност експерти да прегледат кода зад алгоритмите му - важно решение в индустрия, която обикновено ревниво пази кодовете си.

Залогът обаче е "по-голям от неприкосновеността на американците" - технологията стана основно оръжие двете сили да разширят възможностите си отвъд границите си в хода на "новата студена война", както някои експерти наричат сегашното притовопоставяне на САЩ и Китай. Има и състезание чии продукти ще се наложат на международния пазар на младежките потребители. "Гугъл", "Епъл", "Фейсбук" и "Майкрософт" дълго осигуряваха това лидерство на САЩ. Неамерикански конкуренти като "ТикТок" са рядкост.

Дори само дискусиите с "Майкрософт" за възможността за покупка на американския бизнес на "ТикТок" "показват, че е един от най-значимите технологични продукти от години," пише Би Би Си. Китайският продукт се очерта като едно от местата, където се срещат хора на възраст под 25 години, докато за "Туитър" и "Инстаграм" често се смята, че са за по-възрастни потребители.

Същевременно, макар да няма доказателства, че "ТикТок" цензурира съдържание в големи размери, "Байт денс" е скривала доказателства, че Китай държи уйгурите в концлагери и, изглежда, се подчинява на нареждания на Пекин. Има свидетелства за цензориране на материали за протестите на "Тянанмън" през 1989 г. и на искания за независимост на Тибет. Така възможността за мащабна цензура остава.

Съществува обаче и напълно противоположният аспект - "ТикТок" е една от водещите платформи, където младите хора споделят съдържание, свързано със социален активизъм. Сред трендовете им през май бе #BlackLivesMatter заради протестите, отприщили се в САЩ и по света след смъртта на задържания от полицията чернокож Джордж Флойд, макар това да бе съпътствано от критики за дискриминация към съдържание на чернокожи автори и или насърчаване на модераторите да пренебрегват съдържание от хора, смятани за "грозни" или "бедни".

Според Клон Китчън, водещ експерт по технологии в консервативната Heritage Foundation, "ТикТок" има потенциала да стане инструмент в усилията на Пекин да "моделира" обикновените хора. "Китай е като всяка друга страна в световната история в това, че цели да натрупа и използва влияние за собствените си цели. Има алтернативен модел на управление, който опитва да изнесе, и този модел не само е вреден за САЩ и интересите му, но смятаме и че вреди на просперирането и свободата на човека."