Защо купувачът на взривилата се в Бейрут селитра не я е потърсил 7 години

Защо купувачът на взривилата се в Бейрут селитра не я е потърсил 7 години

Защо купувачът на взривилата се в Бейрут селитра не я е потърсил 7 години
Reuters
Една от големите мистерии на експлозията на 2750 тона амониев нитрат в Бейрут, опустошила част от града, с множество загинали и ранени, остава свързана с купувача или който и да е платил за поръчката от Грузия: никой не я е поискал публично.
Товарът на спрян на пристанището в ливанската столица кораб през 2013 г. е преместен в хангар на пристанището на следващата година. Това означава, че селитрата е останала непотърсена седем години.
Разследване на "Ройтерс" с интервюта и издирване на документи в десет държави, показва, че собствеността на товара, която би трябвало да е ясна - основен принцип в корабоплаването - е скрита зад малка мрежа от компании по цялото кълбо. Липсват и документи, които би трябвало да дадат отговори.
"Стоки са транспортирани от една държава до друга и са се озовали в трета, като никой не ги притежава. Защо са се озовали тук?" Този въпрос отправя бившият ливански вицепремиер Гасан Хасбани, а никой от потърсените от "Ройтерс" - нито участващите компании, нито капитанът на кораба - могат да отговорят точно.
Спирка в Бейрут
Известната версия включва серия инциденти с кораба Rhosus, озовал се по неволя на пристанището. В действителност документи сочат, че след натоварване на селитрата в Грузия през септември 2013 г. за производител на експлозиви в Мозамбик - и преди отплаване - капитанът и двама членове на екипажа са били инструктирани от Игор Гречушкин, руски бизнесмен, смятан от тях за собственик, да направи непланирана спирка в Бейрут за още стока.
Rhosus стига в Бейрут през ноември, но така и не си тръгва заради правен спор, а кредитори обвиняват собственика, че е изоставил кораба. Действалата от тяхно име бейрутска кантора Baroudi & Associates не отговарят на запитвания кой е собственикът на товара по закон.
700 хил. долара
Седмица след инцидента въпросите остават. Не е известно кой е платил за амониевия нитрат и дали някога се е опитал да си вземе товара, след като Rhosus е спрян в пристанището на Бейрут.
Ако не го е потърсил, защо? Събеседник от бранша казва, че по цените от 2013 г. това количество амониев нитрат струва 700 хил. долара.
Друг проблем: плавал ли е корабът в разрез с международните стандарти?
Международното морско право и законите на някои държави изискват търговските плавателни съдове да са застраховани заради евентуални случаи като екологични кастастрофи, смъртни случаи или други инциденти, причинени от потъване, разлив или сблъсък.
Източници, запознати с въпроса, обясняват, че Rhosus не е бил застрахован. Капитанът Борис Прокошев твърди, че е виждал застраховка, но не може да гарантира, че е истинска. "Ройтерс" не може да получи достъп до документи на кораба.
Недоставена пратка
Компанията от Мозамбик, поръчала амониевия нитрат, Fábrica de Explosivos Moçambique, не е собственик на товара към момента, защото се е съгласил да плати едва при доставянето му.
Производителят е грузинският производител на торове Rustavi Azot LLC - компанията днес е закрита. Собственикът и по онова време, Роман Пипия, казва на "Ройтерс", че е изгубил контрол върху завода за амониев нитрат през 2016 г., а след спорове с кредитори контрол поема нов собственик, който обаче твърди, че не запознат с подробности за товара.
Селитрата е поръчана през търговеца Savaro, регистрирал компании в Лондон и Украйна. В момента сайтът му обаче не е достъпен. Източник, запознат с бизнеса на Savaro, обяснява, че компанията е продавала торове от държави от бившия Съветски съюз на клиенти в Африка.
Руската следа
Има знаци, че обещаното ливанско разследване вече гледа към Rhosus и Гречушкин, за когото екипажът е смятал, че е собственик. Източник, свързан със службите, обяснява, че Гречушкин е бил разпитан в дома си в Кипър миналия четвъртък. Говорител на кипърската полиция не потвърждава имена, но добавя, че има разпитан човек по искане на Интерпол в Бейрут.
Според капитан Борис Прокошев Rhosus пристига в Бейрут през ноември 2013 г. и е в лошо състояние. Четири месеца по-рано е задържан 13 дни в Севиля заради много неизправности - проблеми с вратите, корозия на палубата и с помощните двигатели. Пуснат е обаче в движение отново след инспекция на Maritime Lloyd, фирма от бранша, издала сертификат за безопасност, изискващ инспекция на кораба.
"Ройтерс" уточнява, че базираната в Грузия Maritime Lloyd не е сред най-изтъкнатите инспектиращи фирми. Работещ за нея инспектор казва, че не може да потвърди или отрече дали документи от проверката са предоставени на пристанището в Севиля, не коментират и служители на пристанището.
В регистъра на Молдова, където е вписан Rhosus, собственик на кораба е базираната в Панама Briarwood Corp., показва сертификат, видян от "Ройтерс". Агенцията не е способна да идентифицира Brianwood Corp., регистрирана в Панама компания.
Teto Shipping Ltd, чартърната компания, е базирана в Маршаловите острови и разпусната през 2014 г. Според Игор Захария, директор на корабоплавателната агенция, Гречушкин е директорът на Teto Shipping. Капитанът на Rhosus е предал на "Ройтерс" имейл адрес, изполван от него и от екипажа му за Teto Shipping, но няма отговор на запитванията за коментар, изпратени на него. Капитанът обяснява, че смята Гречушкин и Teto за едно и също.