Лукашенко и Путин заявиха, че кризата в Беларус ще бъде уредена "много скоро"

Лукашенко и Путин заявиха, че кризата в Беларус ще бъде уредена "много скоро"

Александър Лукашенко и Владимир Путин са обсъдили днес "ситуацията, която се създава вътре и около Република Беларус" и според съобщението от Кремъл са изразили увереност, че всички възникнали проблеми скоро ще бъдат уредени. "Главното е от тези проблеми да не се възползват деструктивни сили, стремящи се да нанесат щети на взаимноизгодното сътрудничеството на двете страни в рамките на Съюзната държава", допълват от президентството в Москва.
Разговорът е по инициатива на Лукашенко, който днес сутринта заяви, че "трябва да се свържа с Путин, за да поговорим сега, тъй като това вече е заплаха не само за Беларус". По думите му протестите в страната се управлявали от чужбина и ако не ги спрат сега, може да стигнат до Русия.
След разговора с Путин той отиде на съвещание на Генщаба на армията и заяви, че имало заплахи срещу беларуските военни и техните семейства. "Не си играйте с огъня. Нашите военни имат достатъчно ресурси да защитят себе си, семействата си и сигурността в държавата. Страната си няма да дадем на никого. Ще удържим ситуацията", добави той.
Лукашенко също така отхвърли предложенията за посредничество за уреждане на конфликта, каквито вече отправиха Литва, Латвия Полша. Говорителят на външното министерство Анатолий Глаз заяви днес, че Беларус е за запазване на диалога с ЕС, въпреки решението от снощи на външните министри да започне подготовка за въвеждане на персонални санкции срещу виновни за насилието и беззаконието от последните дни. Но ако въведат санкции, това ще бъде краят на политиката, добави говорителят.
Лукашенко на заседание на командването на армията.
Reuters
Лукашенко на заседание на командването на армията.
След разговора с Путин днес от Кремъл съобщиха, че "е уговорено продължаването на редовни контакти на различни равнища и е потвърдено желанието за укрепване на съюзническите отношения, което напълно отговаря на коренните интереси на братските народи на Русия и Беларус".
Подобни формулировки дадоха повод на анализатори да заговорят, че има опасност да се повтори украинският вариант от 2014 г., когато руската армия окупира Крим и подкрепи сепаратисти в Източна Украйна. В петък Маргарита Симонян, ръководител на информационната агенция за чужбина "Россия сегодня" и на телевизионните канали RT, написа в "Туитър", че Русия трябва да вкара войски.
"Изобщо, време е вежливите хора да въведят ред. Както те си знаят", гласи съобщението на Маргарита Симонян.
"Изобщо, време е вежливите хора да въведят ред. Както те си знаят", гласи съобщението на Маргарита Симонян.
Двете страни имат споразумение за създаване един ден на единна Съюзна държава, както и са част от международен договор на няколко бивши съветски републики за колективна отбрана. Москва гледа на Беларус като на стратегически буфер между нея и НАТО, но Лукашенко 26 години отказва да приеме на беларуска теритиря руски бази и разполагане на военновъздушни сили. И в последната предизборна кампания той продължи да се представя като единственият гарант за суверенитета на страната и не бърза към политическа и икономическа интеграция с Русия.
В събота за седми пореден ден продължиха многохилядните протести в столицата и провинцията. Мнозина се събраха да положат цветя на мястото, където бяха убити демонстриращи, като скандираха "Махай се!" и "Лукашенко е убиец".
Демонстрация в Германия в подкрепа на протестиращите в Беларус.
Reuters
Демонстрация в Германия в подкрепа на протестиращите в Беларус.
Святлана Цихановска, която продължи да бъде символ на опозицията и от съседна Литва, призова протестите да не спират, настоя за повторно преброяване на бюлетините и обяви събиране на Национален съвет за мирно предаване на властта.
"Бившият президент на Беларус сега моли Путин за помощ. Срещу кого? Срещу собствения си народ, носещ цветя на улиците?", написа литовският външен министър Линас Линкевичус.