Най-старият национален парк в Калифорния - Big Basin Redwoods - е станал твърде опасен за посетители след причинените от мълнии пожари от последните седмици, заявиха властите в щата след обиколката на изгорената област от губернатора Гавин Нюсъм.

Ще отнеме година или повече, за да се намерят и премахнат всички дървета, които представляват опасност от падане.

Пожарите в планината Санта Круз, където се намира паркът, избухнаха на 17 август след продължителна буря, която предизвика над двадесет големи пожара, принудили близо 200 000 души да се евакуират в различни части на Калифорния.

Близо 14 000 мълнии, най-вече в централна и северна Калифорния, са запалили стотици отделни пожари от 15 август насам. Тези пожари са овъглили общо над 6 млн. декара до момента според информация на противопожарната служба на парковете в щата (CalFire).

Потвърдени са седем смъртни случая, а близо 2500 домове и други структури са разрушени.

Климатологът Зак Зобел заяви пред "Ройтерс", че Калифорния е на път да надмине близо 8-те млн. декара, изгорели през 2018 г., когато щатът претърпя най-смъртоносния си и опустошителен горски пожар в историята.

Метеоролозите смятат, че светкавиците са свързани със същата атмосферна система с високо налягане, която причинява продължителна гореща вълна, която от своя страна допълнително изсушава гъстата, склонна към пожари растителност из щата.

Учените посочват продължителните суши и по-дълго продължаващите от нормалното екстремни горещини като доказателство за климатичните промени, които непрекъснато се усилват и удължават сезона на горските пожари в Калифорния и в западните части на САЩ през последните години.

Огромните горски пожари в Австралия, Амазония, Калифорния, басейна на Конго, Сибир и Южна Европа насочиха вниманието на света към рисковете, свързани с продължителни периоди на необичайно горещо и сухо време, което е ефект от изменението на климата.

Мегапожарите, които обикновено се определят като покриващи повече от 40 000 хектара, или 400 кв. км, получават допълнителна сила от високите температури и суша. Те са изключително трудни за потушаване, обикновено ограничени единствено от количеството гориво - наличната горима растителност.

През 2019 г. Бразилия, Демократична република Конго, Руската федерация и САЩ изпитаха мегапожари в безпрецедентни мащаби.

За втора поредна година жизненоважните екосистеми са в пламъци. Няколко големи пожара в Амазония бяха забелязани преди типичния сезон в тропическите гори и изглежда вероятно през 2020 г. да се наблюдават по-лоши унищожения от тези, които предизвикаха международен протест миналата година.

Пожари бушуват и в замръзналата тундра в Арктика, изпращайки дим по целия свят и отделяйки CO2. Те също биха могли да надминат рекордните пожари миналата година там.

В момента средната глобална температура е с 1.1°C по-висока в сравнение с началото на миналия век. По-високите температури създават в някои части на света по-сухи условия, увеличавайки вероятността и интензивността на горските пожари и мегапожарите. Графика от Специалния доклад за изменението на климата и земята на Междуправителствения панел за изменението на климата илюстрира как рискът от горски пожари се увеличава с глобалното затопляне.

Съществува схващането, че човечеството ще разбере, когато започне климатичната криза. Филмите често представят това като единичен момент, настъпващ с унищожителни морски вълни и разрушени световни столици. Съобщенията за климатичните промени също донякъде подкрепят тази идея, внушавайки, че светът има определен брой години преди необратимата криза.

В очакване на този климатичен апокалипсис може и да не усетим, че кризата постепенно вече е настъпила и това е лесно видимо на места като Калифорния и Австралия, където мегапожарите са новата реалност.

Обстоятелствата около началото на пожарите са необичайни. Те започнаха, след като тропическа буря набра допълнителна сила над Тихия океан и удари Калифорния. При предизвиканата мълниеносна буря само за първите 8 дни бяха записани 10 849 удара от мълния.

В продължение на хилядолетия пейзажът на Калифорния се е приспособил да гори - някои дървесни видове се нуждаят от топлината, за да разпръснат семената си, а предизвиканите от мълнии горски пожари не са необичайни. Но щатът изпитва нечувани горещини и току-що регистрира може би най-горещата температура, записана някога на планетата - 54.4C, в парка Долината на смъртта. Растителността е икзлючително суха и готова за запалване.

Климатологът Нийл Ларо каза в интервю за британския в. "Гардиън", че наблюдава сегашните пожари с "недоверие".

Пренебрегвайки хиляди години на екологични познания и стопанисване на земята от местното население, правителството на САЩ в продължение на десетилетия единствено и само потушава горските пожари, необходими за изчистването на обраслата растителност и поддържането на горите здрави, пише американското издание ProPublica. Избягва се практиката на стотици племена в региона да подпалват малки умишлени пожари, за да обновят ландшафта и да предотвратят по-големи, по-разрушителни горски пожари - наречени "предписани изгаряния" - до съвсем скоро. В продължение на десетилетия калифорнийците също така строяха домовете си в диви пейзажи, особено склонни към пожари, и продължават да го правят.

В Службата по горите на САЩ и държавните агенции в Калифорния едва през последните години се говори за извършване на повече предписани изгаряния.

Смисълът на такива "добри пожари" би бил да се създаде черно-зелена шахматна дъска в щата. Тогава черните изгорени райони биха осигурили поредица от просеки, за да намалят силата на огъня.

Учените смятат, че всяка година в праисторическа Калифорния са изгаряли между 18 и 48 млн. декара. Между 1982 г. и 1998 г. различните калифорнийски агенции, които стопанисват земите, са изгаряли средно около 120 000 декара годишно. Между 1999 г. и 2017 г. това спада до 52 000 декара годишно. През 2018 г. държавата прие няколко нови закона, предназначени да улеснят предписаните изгаряния, но малцина са оптимисти, че това само по себе си ще доведе до значителни промени. В началото на 2020 г. Nature Sustainability публикува изследване, че Калифорния ще трябва да изгори над 80 млн. декара, за да стабилизира положението.

Разграничаването на метеорологичното време от изменението на климата е вечен проблем. "Конкретният набор от обстоятелства, които се събират, за да се създаде конкретен пожар, са сложни", казва Крис Фийлд, директор на Института за околна среда в Станфорд. "Но няма съмнение, че рискът от катастрофални горски пожари се увеличава драстично поради изменението на климата."

В случаитe на пожари изменението на климата е основното условие - то променя пейзажа на Калифорния и прави щата по-уязвим на природни бедствия.

Горските пожари са естествени и необходими в Калифорния, където пейзажът се е адаптирал и еволюирал с пожари. Но през последните години горските пожари изгарят повече площи за по-дълги периоди от време, опустошавайки домове и цели квартали - знак, че изменението на климата е променило естествения баланс на унищожаване и възстановяване на горските площи.

До началото на март 2020 г. 18.6 млн. хектара (186 000 кв км) изгоряха в Австралия в един от най-опустошителните сезони на пожари в историята на страната, които остави над 30 човешки жертви и близо 6000 разрушени сгради. Преценките са за над милиард животни да са умрели пряко или непряко (над 3 млрд. засегнати), а загубите за икономиката се оценяват на над 3.5 млрд. долара.

Мегапожарите, продължили близо девет месеца, създадоха собствени метеорологични системи и засегнаха пряко повече от половината население на страната. Около една четвърт от австралийците вече съобщават за последици за здравето им вследствие на вдишването на дим - в южните и източни щати състоянието на въздуха беше определено като "опасно за живота".

Пожарите "със сигурност" са били подклаждани от глобалното затопляне, обяви разследваща комисия през август, докато страната се подготвя за още по-голямо бедствие.

Изледване на пожарите и грижата за горите в щата Виктория, публикувано това лято, предупреди, че територията трябва да се подготви за още два-три мегапожара до края на десетилетието.

Честотата на пожарите от 1995 г. насам е била твърде висока, за да позволи на горите да се възстановят, рискувайки началото на колапса на екосистемата, се казва в изследването. Най-силно засегнатите райони са гори, използвани за дърводобив, като 63% от тези площи са изгорени от 1995 г.

Проф. Дейвид Линденмайер от Института за околната среда на Австралийския национален университет, който е водещ автор на проучването, коментира, че докато глобалното затопляне увеличава риска от пожари, дърводобивът прави горите по-запалими. Биомасата, която остава след дърводобива, и по-младите гъсто растящи дървета, които допълнително изсушават почвата, създават условия за пожари, които продължават с десетилетия.

В края на 2019 г. и началото на 2020 г. изгоряха около 1.5 млн. хектара гори в щата - най-голямата площ от 1939 г. насам, когато са били засегнати 3.4 млн. хектара.

От 1950 до 2002 г. Виктория не е преживяла година, в която пожар да е изгорил над 600 000 хектара. Но от 2003 г. е имало три години на мегапожари, когато са изгорели повече от 1 млн. хектара гора.