Пандемията от коронавирус показа уязвимостта на гъсто населените градове с претоварените им системи за живот и обществен транспорт. Дори ако може да се намери ефективна ваксина, избухването на Covid-19 може да се окаже само първата от серия епидемии от вируси, разпространявани по въздуха, през следващите няколко десетилетия.

Новият коронавирус трябва да наложи задълбочено преразглеждане на това как гъсто населените градове, особено мегаполисите, могат да бъдат препроектирани и направени по-безопасни в средносрочен и дългосрочен план, пише анализаторът Джон Кемп за "Ройтерс".

Епидемиолозите предупреждават за все по-честата поява на нови заболявания след Втората световна война, повечето от които с животински произход. До момента учените са идентифицирали 335 нови човешки заболявания, възникнали между 1960 и 2004 г., от птичи грип до "Зика".

От 90-те години на миналия век експертите по обществено здраве предупреждават за нарастващия потенциал от поява на пандемия. След изследвания на ЦРУ на САЩ и корпорацията RAND, подчертаващи заплахите за националната сигурност на САЩ, през септември 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) публикува първия си годишен доклад на Съвета за мониторинг на глобалната готовност, създаден да упражни натиск върху политиците да се подготвят и да смекчат заплахите за здравето на населението.

Докладът, озаглавен "Светът в риск", предупреждава за нарастващата заплаха от "епидемии или пандемии, които не само причиняват загуби на живот, но разрушават икономиките и създават социален хаос".

През последните десетилетия експертите по обществено здраве планираха за пандемия на нова неизвестна "болест X", проучвайки вероятното й въздействие върху здравето и икономиката. "Болест X" е термин на СЗО за сериозна международна епидемия от човешко заболяване, причинена от неизвестен до момента патоген.

Появата на птичи грип, ебола, тежкия остър респираторен синдром (Severe Acute Respiratory Syndrome (SARS) и близко-източния респираторен синдром (Middle East Respiratory Syndrome (MERS) вече се считат за репетиции как човечеството ще може да отговори на подобни заплахи. Всяка една от тях пораждаше повишаване на интереса и финансирането от страна на политиците, но след преминаването на извънредните ситуации, всичко се връщаше към нормалното състояние.

Дори ако може да се разработи ефективна ваксина за Covid-19, заплахата от бъдещи епидемии, включително болест X, няма да отмине. Настоящата епидемия трябва да подтикне политиците да преразгледат основните фактори, допринесли за бързото предаване на болестта, включително структурата на градовете и мегаполисите и последиците за общественото здраве.

Коронавирусът разкри редица уязвими сфери, свързани с урбанизацията, пренаселеността, бедността, неравномерните здравни услуги, обществения транспорт и авиацията, които изискват по-задълбочено преосмисляне. Бъдещите епидемии, включително "болест X", могат да бъдат още по-лесно преносими и смъртоносни.

Мегаполисите и други големи градове са най-успешните области на съвременните икономики. Те генерират непропорционален дял от технологични иновации и са по-енергийно ефективни от по-малко урбанизираните райони.

През 2017 г. икономическата продукция на Лондон на глава от населението е с 77% над средното за страната. В същото време потреблението на енергия в Лондон е далеч под средното, най-вече заради силното развитите системи за обществен транспорт.

В противовес на тези предимства е пренаселването в жилищните помещения, работните места, социалните зони и обществения транспорт.

Критичният въпрос е дали градовете, особено мегаполисите, могат да бъдат реконструирани, за да се намали пренаселеността и възможностите за предаване на епидемии, като същевременно се запази голяма част от тяхната производителност и енергийна ефективност.

Промяната на градовете включва тежки компромиси за политиците, бизнес лидерите, инвеститорите в недвижими имоти и отделните граждани. Доколко градовете ще се променят след коронавируса и в очакване на бъдещи епидемии, зависи от баланса между две сили - инерцията на настоящите тенденции и разпръсването на дейности в съседни региони.

Вече има идеи за възстановяване на предепидемичното статукво в разпределението на жилищни помещения, недвижими имоти, централни модели на работа, пътуване до работа и транспорт.

В същото време градовете и държавите изпитаха шок, който се нарежда сред най-големите социални и икономически смущения за последния век, което създава интелектуално, социално и политическо пространство за значително преосмисляне. Колко градове ще се променят или ще останат същите зависи от това до каква степен шокът ще надвие инерцията.