Дискусиите за икономическо сътрудничество и разговорите за съдбата на изчезналите по време на войната между Сърбия и Косово дават съществен напредък, а преговорите за малцинствените общности и спорове за финанси и започнаха вчера в Брюксел.

Така обобщи специалният пратеник на ЕС за диалога на Сърбия и Косово Мирослав Лайчак резултата от първите два дни диалог, в който се включиха и лидерите на двете страни, президентът Александър Вучич и премиерът Авдулах Хоти. В общо изявление по-рано двамата подчертаха, че "дават най-голям приоритет" на евроинтеграцията и продължават да работят по диалога.

Лайчак не даде подробности за резултата от диалога, но по думите му Белград и Прищина вече могат да минат на следващите две теми - завършените сега бяха започнати на предишната среща, в средата на юни. По думите му контактите им са "преговори за правно обвързващо, всеобхватно споразумение".

Вучич и Хоти се срещнаха преди няколко дни и в Белия дом, където президентът Доналд Тръмп обяви постигната сделка между тях. В действителност гостите му подписаха два отделни текста, всеки със списък с договорености между него и Тръмп, в които поеха няколко ангажимента.

От една страна, Белград се съгласи да спре кампанията срещу "отмяната на признаване" на Косово, която води по света, а Прищина - временно да замрази опитите си за членство в международни организации. Двете държави ще работят за изграждане на нова връзка между Ниш и Прищина.

Много от другите точки обаче не са пряко свързани със същинския диалог на Сърбия и Косово. Двете държави ще отворят посолства в Ерусалим - Сърбия ще премести своето от Тел Авив, а Косово ще признае Израел и ще установи дипломатически отношения. Те ще изключват работа с рискови доставчици на 5G (на езика на администрацията на Тръмп това означава забрана на "Хуауей") и ще обявят "Хизбула" изцяло за терористична организация. Освен това Белият дом е настоял двете страни да работят с 69 държави по света, които криминализират хомосексуалността, за да бъде променено законодателството им.

Exclusive: The White House agreement pic.twitter.com/7skVGNGobC

- Adriatik Kelmendi (@adriatikk) September 4, 2020

Спорове предизвика и точката, според която и двете държави трябва да станат част от т.нар. малък Шенген - проект на Сърбия и Албания, към който се присъедини и Северна Македония и който цели да улесни търговията на Западните Балкани. Ако Сърбия и Косово са равноправно в съюза, това би предполагало, че взаимно се признават.

Особено безпокойство у ЕС обаче предизвика тъкмо политиката към Израел, защото тя засяга принципна позиция на ЕС, предупреди говорителят на дипломатическата служба на съюза Петер Стано. "Всякаква стъпка, която би поставила под въпрос общата позиция на ЕС за Ерусалим, е притеснителна и буди съжаление", каза Стано.

Проблемът за ЕС е, че с такъв ход Сърбия би се отдалечила още повече от външната политика на ЕС, с която Белград за момента не съгласува действията си, макар да твърди, че ще го прави, след като се присъедини. От Косово също се очаква, ако евроинтеграцията е "стратегически приоритет" за него, да не пренебрегва общите европейски позиции, продължава Стано.

Кадри на телевизия, уловила момента, в който Тръмп обявява стъпката с Израел, показват как Вучич реагира с поглеждане назад в текста на споразумението и трескаво докосване на чело.

Сцените от срещата обтегнаха и напрежението между Белград и Москва, след като говорителят на външното министерство Мария Захарова публикува язвителен колаж, за да сравни престоя на Вучич в Овалния кабинет с разпит.