Еврокомисията предложи свиване на емисиите в ЕС с 55% до 2030 г.

Еврокомисията предложи свиване на емисиите в ЕС с 55% до 2030 г.

Еврокомисията предложи свиване на емисиите в ЕС с 55% до 2030 г.
Associated Press
Европейската комисия официално изложи идеята, обявена в речта на председателя Урсула фон дер Лайен, за намаляване на парниковите емисии с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Това е амбициозно увеличение на целта, тъй като сегашната е поне 40% спрямо същата година.
В изявление на комисията се каза, че "нивото на амбиция за следващото десетилетие ще постави ЕС на балансиран път към достигане на климатична неутралност до 2050 г.".
С този план комисията:
- предлага поправка в предложения Европейски климатичен закон, която да включва цел за намаляване на емисиите от 55% вместо сегашните 40;

- кани Европарламента и Европейския съвет да потвърдят целта като новия национално определен принос към Парижкото споразумение за климата (с това понятие, Nationally Determined Contribution, се определят целите, които се задават от всяка страна по споразумението за ограничаване на глобалното затопляне до нива под 2 градуса по Целзий);

- изброява законодателните предложения, които трябва да се представят до юни 2021 г., за да бъде изпълнена новата цел.
Предложенията в последната точка включват редица аспекти - от преразглеждане или разширяване на системата за търговия с емисии, адаптиране на Регулацията за споделяне на усилията (която гарантира, че ЕС се придържа към климатичната цел) и законодателната рамка за емисии от селскостопанска дейност. Нужно ще е да се укрепят стандартите за въглеродни емисии на автомобилите и да се укрепят политиките за енергийна ефективност и зелена енергия.
Оценката на въздействие на този план, изготвена от комисията в социално и икономическо отношение, както и въздействието на ефекта върху околната среда сочат, че "този курс на действие е реалистичен и осъществим". Комисията посочва още, че амбицията "подчертава продължаващото глобално лидерство на ЕС" преди следващата климатична конференция на ООН (COP26). Ще са нужни обаче действия във всички сектори на икономиката, смята комисията. Основно става дума за строителството, транспорта и индустрията, но "както търсенето, така и предлагането на енергия" в тях и други сектори трябва да се "декарбонизират".
Държавите в ЕС ще изпълнят досегашната цел, но тя не е достатъчна
Комисията публикува днес и оценка, според която националните климатични планове на страните в блока за периода 2021 - 2030 г. са достатъчно добри, за да бъде изпълнена и при сегашните условия целта, която бе в сила до момента (намаляване на емисиите с поне 40% спрямо 1990 г.).
Тя сочи още, че делът на възобновяемата енергия в ЕС може да достигне 33.7% до 2030 г., отвъд сегашната цел (32 на сто). Това обаче не се отнася за енергийната ефективност, изоставаща в пъти от целта (32.5% от първичното и крайното енергийно потребление).
Сегашните цели не водят до желаната климатична неутралност към 2050 г. и има нужда усилията да се ускорят, смятат още в комисията. Едно от обясненията е, че ще се наложи по-рязко годишно свиване на емисиите след 2030 г. и това ще е нереалистично за някои сектори.
Така изглеждат целите на ЕС до 2050 г., които комисията предлага, в разбивка по сектори
Така изглеждат целите на ЕС до 2050 г., които комисията предлага, в разбивка по сектори
Ще са нужни обаче още усилия в страните от ЕС за увеличаване на енергийната ефективност и дела на възобновяемата енергия в микса. Преди да бъдат направени предложенията през юни догодина, предстоят още консултации и анализи, отбелязва комисията.
В обосновката на комисията новата климатична цел се свързва с възможността да се подпомогне насочването на икономическото възстановяване на ЕС от пандемията. Твърди се и че тя ще "стимулира инвестициите в ресурсно ефективната икономика", ще насърчи иновациите в чисти технологии и конкурентоспособността.
Инвестициите ще могат да се правят със средства както от следващия дългосрочен бюджет, така и от Фонда за възстановяване. За тяхна подкрепа е приет нов Механизъм за финансиране на възобновяемата енергия, който трябва да улесни сътрудничеството между държавите в ЕС за финансиране и осъществяване на проекти за възобновяема енергия.
Ползите
В отделен документ комисията изрежда следните предимства, ако новата климатична цел бъде постигната:
- увеличена енергийна сигурност и 100 млрд. евро, спестени от ЕС заради намаления внос;

- обществен транспорт с чиста енергия и по-малко замърсяване;

- подобрени условия за живот и здраве - със спестени 110 млрд. евро и здравни разходи до 2030 г.;

- нови "зелени" и създадени на местно ниво работни места;

- намаляване на замърсяването с 60% до 2030 г.;

- по-ниски сметки за електроенергия;

- намаляване на бремето за постигане на климатични цели, което иначе би се стоварило на бъдещите поколения;

- 1 млн. точки за зареждане на електромобили в ЕС.