С любовта си към честите полети със самолети, страстта към джипове и големи разходи най-богатият 1% от населението на света произвежда два пъти повече емисии, които затоплят планетата, от най-бедната половина на човечеството през последния четвърт век, съобщиха изследователи в понеделник.

Това прекомерно потребление е оставило малко място в световния "въглероден бюджет" за развитие на по-бедните страни, без да се тласне планетата към все по-опасни климатични въздействия, от влошаване на бурите до недостиг на вода, казват учените.

За да се контролира глобалното изменение на климата, ще е необходимо не само да се помогне на по-бедните страни да се развиват, но и да се въведат строги мерки за ограничаване на прекомерното потребление от страна на богатите, се казва в новото проучване.

Тим Гор, ръководител на климатичната политика за благотворителната организация за борба с бедността "Оксфам" и водещ автор на доклада, заяви, че промяната няма да дойде от хора, които доброволно действат сами.

Изследването, проведено заедно с Института по околна среда в Стокхолм, установи, че през 25-те години между 1990 г. и 2015 г. най-богатият 1% от хората е бил отговорен за 15% от емисиите, които променят климата - повече от два пъти от 7%, отделяни от най-бедната половина.

Нарастващата популярност на големите SUV е особен проблем, като автомобилите се очертават като втория по големина двигател на глобалния растеж на въглеродните емисии между 2010 г. и 2018 г.

Емисиите на въглероден диоксид са се увеличили с 60% за периода от 25 години, но увеличението на емисиите от най-богатия 1% е три пъти по-голямо от увеличението на емисиите от най-бедната половина.

Най-богатите 10% от световното население, включващо около 630 милиона души, са отговорни за около 52% от глобалните емисии през 25-годишния период, показва проучването.

В световен мащаб най-богатите 10% са тези с доходи над около 35 000 долара годишно, а най-богатите 1% са хората, които печелят над около 100 000 долара.

Ако тенденцията не бъде спряна, през следващото десетилетие въглеродните емисии от най-богатите 10% в света биха били достатъчни, за да се повишат нивата над точката, която вероятно ще повиши температурите с 1.5°C, дори ако целият останал свят намали емисиите си до нула веднага, се казва в доклада.

Докато държавите се стремят да се възстановят от икономическия спад, свързан с пандемията от COVID-19, която засегна най-силно бедните, преструктурирането на икономическите стимули за обезсърчаване на прекомерното потребление може да играе важна роля.

Пандемията предлага шанс за преосмисляне на системите - и "справянето с непропорционалните емисии на въглерод от най-богатите в обществото трябва да бъде ключов приоритет като част от този колективен ангажимент", добави той в изявление, цитиран от "Ройтерс".

Мащабът на нужното съкращение на емисиите от най-богатите богатите, за да се задържи повишаването на глобалните температури до 1.5 градуса по Целзий над доиндустриалното време - най-трудната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. - е огромен.

В доклада на "Оскфам" се изчислява, че най-богатите 10% от хората ще трябва да намалят емисиите си до около 10 пъти по-ниски от сега, за да поддържат света по пътя към целта - и да го направят до 2030 г.

Но с настъпването на коронавирусната криза, както и нарастващите изисквания за расова и социална справедливост "политиките, които бяха немислими преди година, сега имат шанс да се развият", каза Гор. "Това е моментът да сме смели и да правим нещата по различен начин."

Например бизнес пътуванията намаляха драстично по време на пандемията, предлагайки "огромна възможност" за облагане с данъци на полети от бизнес класа, както и частни самолети.

Средствата, събрани чрез такива данъци, могат да бъдат използвани за подпомагане на най-бедните, чрез инвестиране в здравеопазване и образование или за стимулиране на обществения транспорт, дигиталната инфраструктура и други мерки за улесняване на нисковъглеродния живот, казват изследователите.

Франция вече е въвела по-строги данъци върху джипове, отбеляза Гор, докато някои правителства като Нова Зеландия и Шотландия се отдалечават от икономическия растеж като основна мярка за успех към по-широка оценка на "благосъстоянието".