Почти половината от ромите, участвали в проучване на Агенцията за основни права на ЕС в Западна Европа, са заявили, че се чувстват дискриминирани в поне една сфера на живота, докато в Източна и Южна Европа броят им е значително по-малък.

Това са изводите от доклада според EurActiv на базата на интервюта в шест западноевропейски и девет южно- и източноевропейски държави, направени за две отделни изследвания на същата организация.

България е във втората група страни заедно с Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Словакия и Испания. Западните са Белгия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Швеция и Великобритания.

На запад 45% от респондентите са заявили, че са се чувствали дискриминирани в поне една област от живота през изминалата година. Толкова са и респондентите, заявили, че биха се чувствали неудобно, ако роми са им съседи.

Близо 44% са заявили, че са станали жертва на тормоз, мотивиран от омраза, през изминалата година. Други 7% са били физически нападани. Повечето (93%) от станалите жертва на тормоз не са сигнализирали за случилото се, нито 88 на сто от нападнатите.

Също така 11% от ромите са съобщили за случаи на етническо профилиране и са заявили, че са се чувствали дискриминирани от полицията през последната година. Един на всеки 20 казва, че е бил физически нападнат от полицай.

В изследване, направено отделно от западноевропейското, се посочва, че делът на респондентите, чувствали се дискриминирани в България или някоя от другите 8 южно- и източноевропейски държави, е 26 на сто, значително по-малък.

Причините може да са много; Тил-Тенчерт откроява като една от възможните по-високата степен на осъзнаване на правата на Запад. Друга вероятно е, че на изток ромите може "до някаква степен да са се отказали от битката си срещу постоянната дискриминация" и "по-скоро избягват ситуации, в които може да бъдат дискриминирани." Това може според нея да е особено вярно в сегрегирани общности, където изключването води до по-малко възможности за дискриминация.

Друг доклад на Европейския център за правата на ромите в сочи, че ромските общности са станали жертва на расизъм и дискриминация в ЕС по време на блокадите заради коронавируса. Те също така имат проблеми с образованието - две трети от младите на възраст между 18 и 24 г. са завършили само етапи, които в българската система биха отговаряли на основно образование. Броят на тези с университетско или друго подобно е "изключително малък и статистически невидим".

Резултатите в здравеопазването сочат, че в Западна Европа продължителността на живота на ромите е с 10 години по-ниска от тази на останалите, а един от десет души са били дискриминирани, когато са опитали да получат достъп до здравни грижи през изминалата година, макар законите на ЕС срещу дискриминация да се отнасят и за здравеопазването.

В Швеция един от петима респонденти заявява, че си ляга гладен поне веднъж седмично; делът е 14% в Белгия и 10% във Франция и Ирландия.