Един източногермански град иска бежанците, блокирани в Гърция
Пет години след масовия приток на бежанци, обърнал Германия с главата надолу, град Нойрупин заявява, че е готов да приеме нови мигранти. Истинско изключение в този район от бившата ГДР, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) постига едни от най-добрите си изборни резултати.
"Имаме място за 50 до 75 души", твърди пред АФП Йенс-Петер Голде, кметът на този град с 31 000 жители в провинция Бранденбург.
На влизане в центъра се набива на очи надпис с огромни многоцветни букви на една стена: "Diversity is our future" ("Разнообразието е нашето бъдеще"). Йенс-Петер Голде, с когото разговаряме на третия етаж в кметството, смята да приложи на практика този неформален девиз.
"Погледнеш ли снимки от (опожарения гръцки мигрантски лагер - бел. АФП) "Мория", няма нужда от приказки за големи политически решения, има нужда от морал", уверява кметът. "Тук си живеем добре и имаме възможност (да подпомагаме) хора в нужда", добавя Голде, който не принадлежи към никоя политическа партия.
В града, намиращ се на 60 км северозападно от Берлин, човек не може да остане равнодушен пред снимките на хора, спящи направо на асфалта след разрушаването на мизерните им жилища на гръцкия остров Лесбос.
След трагедията Берлин реши да приеме 1553 мигранти, главно семейства, блокирани в момента на пет гръцки острова в Егейско море. Нойрупин е един общо 173-те града в страната, които искат да се включат. Едва 16 от тях обаче се намират в бившата ГДР.
"Имаме готови места на разположение" в центрове за настаняване на кандидати за убежище и в апартаменти от социалния жилищен фонд, уверява Голде.
Добър шанс
За китния град, оглеждащ се в тихите води на местно езеро, освен етичната страна е важен и икономическият аспект. Идването на бежанците преди пет години е било истински шанс за предприемачите от региона.
"Предприятията тук са гладни за работна ръка", обяснява Мартин Озински, бивш управител на 18-те центъра в района за кандидати за убежище. Той все още помни как шефове на дребни и средни предприятия чукали на вратите им в търсене на "работоспособни хора".
Голямо е и търсенето на бежанци, които да гледат възрастни.
В града, където през последните години се заселват предимно сирийци и чеченци, 4.3 на сто от жителите са чужденци или хора с чуждестранен произход.
"Искам да живея в отворен към света град, който дава закрила и подслон на хора, избягали от война или глад", споделя Беате Шедлер, местна жителка и социален педагог.
АзГ обаче получи 20 на сто от гласовете в Нойрупин на последните регионални избори през 2019 г. и интеграцията на новопристигащите тук все още е предизвикателство.
Помолен за разговор от АФП, Клаус Баумдик, който е бил начело в партийната листа, не отговори; националното ръководство на АзГ обаче се обявява против евакуирането на мигранти от гръцките лагери, за да не бъдат стимулирани други "пиромани" към палежи с надеждата да бъдат изпратени в Германия.
"Трудности естествено има, не бива да го отричаме", признава Волфганг Фреезе, учител от града, забелязал например, че някои от колегите му се чувстват неудобно с учениците си бежанци.
Освен проблемите с жилищното настаняване местни хора с недоволство споменават и нескритото неодобрение на някои мъже, дошли от страни с патриархален начин на живот, започнат ли жените им да учат езика на приемащата страна.
Критики, които кметът отхвърля с решителен жест: "Все се намира някой да каже: ние тук трябва да спим под мостовете, а на тях им дават най-добрите апартаменти. Чиста проба популизъм! Не познавам в Нойрупин човек, който да спи под мостовете." /БТА