Първият годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз бе посрещнат със сдържано одобрение като "обективен и положителен" от управляващите и използван от критиците им, с аргументи че е пълен със съкрушителни критики.

Как е съставен този документ, който е с по-широк обхват от все още действащия Механизъм за сътрудничество и проверка на България от еврокомисията, но за разлика от него не отправя препоръки? Краткият отговор е - с обобщаване на информация от стотици източници и от лични разговори с национални представители и международни организации.

Докладът е констативен и прилага един и същ подход към всичките 27 държави, поради което няма как авторите му да бъдат критикувани, че проявяват двоен стандарт, както и трудно някой ще си припише заслугите или ще се оплаче, че не е бил питан. Трудно е и да се правят лесни сравнения между отделните страни членки и не това е предназначението - документът цели да предизвика гражданите на отделните страни да се фокусират върху собствените си проблеми, да ги решат и да опитат да предотвратят появата на нови.

В обяснението на Европейската комисия как е подготвен докладът се казва, че това е станало в тясно сътрудничество със страните членки и се основава на разнообразни източници.

Методологията е обсъждана със страните членки и ще продължи да се използва в подготовката на следващите доклади. За всеки от четирите анализирани аспекта - правосъдие, борба с корупцията, медии и баланс между властите - има позоваване на европейските закони. Има много препратки към оценки и препоръки на Съвета на Европа, който е организация извън структурите на ЕС, и други ресорни европейски сдружения.

За подготовката на доклада, за обсъждане на методологията му и за целите на комуникацията след публикуването е изградена мрежа от конкретни контакти във всяка страна. Тези "национални контактни точки" (обикновено това са конкретни хора от изпълнителната власт - бел.ред.) отговарят за организиране на диалога между Европейската комисия и компетентните национални власти.

Но това далеч не е единственият канал за събиране и уточняване на информация - Европейската комисия е разговаряла с над 200 различни участници в анализираните сектори и е провела повече от 300 виртуални (заради пандемията) срещи с власти и агенции в страните членки, както и с представители на гражданското общество.

В този смисъл се очаква заключенията да предизвикат не само обяснения и действия на правителството, парламента или съдебната власт, но и активност от неправителствени организации, медиите и обществото като цяло. Не защото трябва да продължим да си говорим - помежду си и с евроинституциите - за върховенство на закона, а и защото докладът е една от инициативите за изработване на механизъм на ЕС, обвързващ достъпа до евросредства с това дали конкретна страна има независимо правораздаване, баланс между властите и свободни медии да ги контролират.

В същото време Европейската комисия изтъква, че не иска мониторингът, който извършва докладът, да е още едно административно бреме, след като страните членки вече са оценявани и от Групата за върховенство на закона (GRECO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Конвенцията на ООН за борба с корупцията (UNCAC) и Венецианската комисия към Съвета на Европа. Затова еврокомисията ще използва и тези механизми за докладите си, т.е. подаващите информация към изброените институции трябва да знаят, че тя в крайна сметка ще стигне и до Брюксел и там ще бъде сравнявана с това какво казват други участници в анализираните сектори.

Ето например кой е участвал в изготвянето на оценката за състоянието, качеството и ефективността на правораздавателната система:

- информационното табло на ЕС в областта на правосъдието

- годишните въпросници до групата на контактните личности в националните правораздавателни системи и върховните съдилища

- Съвета на Европа и в частност годишното проучване на Комисията за ефективност на правосъдието (CEPEJ) за нуждите на Генерална дирекция "Правосъдие и потребители" в Европейската комисия

- проучвания на "Евробарометър" за възприятието за независимост на правораздаването

- доклади и проучвания от релевантни международни организации като Световната банка, ОИСР, ОССЕ, Световния икономически форум.

- представители от страните членки в контекста на Европейския механизъм за върховенството на закона

- други участници в секторите в контекстна на този механизъм

- посещения в страните членки

- решения на Съда на ЕС (ECJ)

- доклади за прилагане

- решения на Европейския съд за правата на човека

- националната оценка в Европейския семестър и механизмите за сътрудничество и проверка за България и Румъния, както и посещения в страните

- Генерална дирекция "Бюджет" към Европейската комисия и ОЛАФ за повдигнати обвинения

- Информационната система на ЕС за основни човешки права (EFRIS)

- доклади на Съвета на Европа и в частност тези от Венецианската комисия, Групата държави срещу корупцията (GRECO), Консултативният съвет на съдиите (CCJE), Консултативният съвет на европейските прокурори (CCPE), Департаментът по изпълнение на присъди и решения, Комисията от експерти за оценка на мерките за борба с прането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL)

- контакти с участници в сферата и в частност мрежи на магистрати, национални институции за правата на човека, гражданското общество, представители на академичните среди

- доклади и допитвания от други международни и регионални организации, включително тези под егидата на Конвенцията на ООН за борба корупцията и Конвенцията на ОИСР за борба с подкупите.

1. Мрежата на председателите на върховни съдилища в ЕС

2. Европейската мрежа на съветите за съдебната власт (ENCJ) - организация на независими национални органи в подкрепа на съдебната система в страни е от ЕС

3. Асоциацията на държавните съвети и Върховните административни юрисдикции (ACA-Europe) - базирана в Белгия неправителствена организация, обменяща опит и споделяща оценки и помощ за функционирането на правосъдието и в частност свързаното със Общностното право на ЕС

4. Европейската асоциация на съдиите (EAJ)

5. Европейски магистрати за демокрация и свободи (MEDEL)

6. Асоциацията на европейските административни съдии (AEAJ)

7. Съветът на адвокатите и правните общества в Европа (CCBE)

8. Конференцията на Европейските конституционни съдилища

9. Европейската мрежа на Националните институции за правата на човека (ENNHRI)

10. Европейско партньорство срещу корупцията/Европейска мрежа на контактните точки за борба с корупцията

11. Мрежа на агенциите за предотвратяване на корупция.