Миналият месец е бил най-горещият септември в света, регистриран от статистиката. Необичайно високи са били температурите в Сибир, в Близкия изток и в части от Южна Америка и Австралия, съобщи в сряда Службата за изменение на климата "Коперник" на Европейския съюз.

Увеличавайки дългосрочната тенденция на затопляне, причинена и от емисиите парникови газове, високите температури тази година изиграха основна роля в бедствия от пожари в Калифорния и Арктика до наводнения в Азия и Европа, казват учените.

Затоплянето е било и основна причина за проливните дъждове, които заляха южната част на Франция с повече от половин метър дъжд на ден, съобщи Би Би Си. Météo-France, френската метеорологична служба, обяви, че такъв порой се очаква веднъж на 100 години - регионът е имал два за един месец.

В световен мащаб септември е бил с 0.05 градуса по Целзий по-топъл от същия месец през 2019 г. и с 0.08 градуса по-топъл от 2016 г., които до момента бяха най-топлият и вторият най-топъл септември, показват данните на "Коперник".

През последните три месеца на 2020 г. климатичните събития като феномена "Ла Ниня" и потвърдените от "Коперник" почти рекордно ниски нива на есенния морски лед в Арктика ще окажат влияние върху това дали годината като цяло ще стане най-топлата в историята.

Последните пет календарни години бяха най-топлите в света. Средните глобални температури вече са се изкачили до около 1 градус по Целзий над доиндустриалните нива.

Страните се споразумяха в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. да се опитат да ограничат затоплянето до 1.5 градуса, което според учените ще избегне най-катастрофалните въздействия от изменението на климата.

Но въпреки че големите замърсители с емисии, включително Китай и Европейският съюз, се ангажираха да ги намалят през следващите десетилетия, като цяло настоящите политики ще покачат температурите далеч над нивото от 1.5 градуса.