Случаите на COVID-19 сред възрастовата група от 18 до 29 години се увеличават, според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ. Те представляват 23.8% от всички случаи в САЩ до 6 октомври. Делът на групата нараства всеки месец от април насам и сега е най-големият след тези на възраст 50-64 години (20.6%)

В резултат на това тийнейджърите и младите възрастни често са описвани като безотговорни заради общуването си в големи групи. Но според учени импулсът сред подрастващите и младите възрастни да се откъснат от семейството и да взаимодействат повече с връстниците е част от нормалното развитие. Общуването и търсенето на нови преживявания е начинът, по който те изграждат своята идентичност.

След като четири месеца не се е виждала с приятеля си и не е посещавала социални събития, 21-годишната Моника Сагър от Потстаун, Пенсилвания, усеща как идеите ѝ за безопасност по време на пандемията започват да се променят. Сега тя смята да наеме апартамент с няколко свои приятели за последната си година в университета "Кларк".

Сагър знае, че социалното дистанциране е ключово за предотвратяването на разпространението на коронавируса. И говори със съквартирантите си за това как могат да се забавляват отговорно. Но не може да пренебрегне острата си нуждат да бъде заобиколена с приятели.

Изследванията показват, че подрастващите, слабо дефинирани като тези в периода на развитие, вариращи от 14 до 26 години, са биологично насочени към търсене на нови изживявания. Когато децата се раждат, мозъкът им не е напълно оформен. Мозъкът създава голямо количество синапси, или невронни връзки между клетките. По време на юношеството тези синапси намаляват - мозъкът премахва връзките, които не са важни. Един от начините мозъкът да определи какво е важно и какво не е е чрез реалния опит и колко често се използват дадени синапси, поради което независимостта в тази възраст е от решаващо значение за развитието.

В същото време нивата на допамин достигат абсолютен връх при юношите. Допаминът подкрепя мотивацията и обучението, основано на възнаграждения, което ги кара да предпочитат незабавното удовлетворение пред бъдещи успехи, което може да доведе до рискови решения. Мотивацията се влияе от "награди" като новости, вълнения и присъствие на връстници. В резултат, нещо, което "натиска множество бутони за награди, може да бъде особено примамливо - като възможността да присъствате на парти, което ще бъде разгледано от приятели в социалните медии", казва Едерсхайм.

Пандемията изостря тези биологични желания, казва Хана Шактър, професор по психология в университета "Уейн" в Детройт. Юношите обикновено запълват своите нужди от връзки с връстници по време на училище. Училищата също така осигуряват поведенчески насоки и място за обсъждане на емоционален стрес. Със затварянето на училищата "изведнъж те трябва да намерят други начини да задоволят нуждите си", казва тя.

Много тийнейджъри и млади възрастни споделят, че макар да са наясно с опасностите, изпитват голяма "емоционална нужда" да са сред приятели и връстници. Въпреки това, мнозина от тях не одобряват големите събирания на хора.

25-годишният Рубен Валера, студент по медицина в университета "Тъфтс", не се е изкушавал да прекъсне социалното дистанциране заради цялата информация, която чете за COVID-19. Пред "Уолстрийт джърнъл" той разказва, че е забелязал промяна в поведението на група тийнейджъри, които се събират в парка срещу апартамента му в Кеймбридж, Масачузетс. В средата на юни те спират да носят маски и започват да седят много по-близо един до друг. Това не противоречи на разпоредбите, но за Валера това е опасно.

Според него други млади хора биха могли да се държат повече като него, ако имат по-добри насоки и информация. Въпреки че е съгласен, че има биологичен стремеж към социализация при хората на неговата възраст, той казва: "Не бих могъл да го видя като валиден аргумент да не се спазват ограниченията."