България и малцинствата според Съвета на Европа: закони има, прилагане - не

България и малцинствата според Съвета на Европа: закони има, прилагане - не

България и малцинствата според Съвета на Европа: закони има, прилагане - не
България развива законодателството си в защита на националните малцинства, но на практика има проблеми с речта на омразата от високопоставени политици.
Това е част от четвъртото мнение на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа. В препоръките си той изрично посочва, че
трябва да се гарантира, че нападенията и дискриминацията на расова или етническа основа се идентифицират, регистрират и разследват ефективно, а отговорните лица биват изправени пред съда.
Речта на омразата
Властите полагат усилия за насърчаване на междуетническата и междурелигиозната толерантност, които обаче редовно биват дискредитирани от ксенофобски, антиромски, ислямофобски и антисемитски изявления на политици на високо равнище и медийни репортажи с подобен характер, на които властите често не реагират.
Докато правната рамка относно словото на омразата и престъпленията от омраза е до голяма степен задоволителна, случаите на санкции за престъпления от омраза остават изолирани, а събеседниците се оплакват от атмосфера на безнаказаност, по-специално по отношение на словото на омразата и престъпленията от омраза срещу роми.
Законодателство има
"По отношение на законодателната рамка България е доразвила законодателството си относно недопускането на дискриминация и е въвела по-всеобхватна забрана за подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на основание религия. Властите участват в борбата с антисемитизма, а схемата за финансиране на вероизповеданията e реформирана в полза на мюсюлманската общност. Съгласуваните усилия по отношение на достъпа до образование са довели до по-висока посещаемост на децата роми в училищата и постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище", отбелязва се в мнението.
Езикът и културата
Но правната рамка не е достатъчно развита по отношение на "културните права, езиковите права и правата на участие на лица, принадлежащи към национални малцинства".
"Това е достойно за съжаление не само по отношение на големите в числено изражение ромски и турски малцинства; малките в числено изражение малцинства като арменци, арумъни, евреи, каракачани и власи също страдат от чисто минималната подкрепа, която получават, за да защитават и развиват своите култури и езици. Избирането на обучение по турски като роден език е в рязък спад, много малко деца учат арменски, а за майчин език гръцки, ромски или румънски не се осигурява обучение", отбелязват от Съвета.
Фактическа сегрегация на ромите
Ромите продължават да са засегнати от подчертано социално-икономическо неравенство в образованието, жилищното настаняване и заетостта и все така са изложени на високи равнища на дискриминация, враждебност и антиромски нагласи. Честата фактическа сегрегация в образованието, в жилищния и в здравния сектор е реалност, а усилията на властите в борбата с това положение са недостатъчни.
Какви са препоръките
- да се разработи, приеме, прилага и редовно да се оценява с ефективното участие на членове на ромските общности и други заинтересовани страни всеобхватна нова стратегия за приобщаване на ромите от 2021 г. нататък. Властите следва да продължат да дават приоритет на достъпа до образование за децата роми, да разширяват програмата за образователни медиатори и да се борят със сегрегацията. Принудителното изваждане на роми от незаконни жилища следва да се осъществява само като крайна мярка и в съответствие с принципите на недопускане на дискриминация и пропорционалност;
- да се гарантира независимостта, безпристрастността и ефективността на Комисията за защита от дискриминация чрез въвеждане на функционален имунитет по отношение на решенията, приети от нейните членове по време на техния мандат, по-нататъшно деполитизиране на процедурата по назначаване в нея и осигуряване на достатъчно финансиране за разширяване на нейното регионално присъствие във всички 28 области;
- да се гарантира, че нападенията и дискриминацията на расова или етническа основа се идентифицират, регистрират и разследват ефективно, а отговорните лица биват изправени пред съда. Освен това властите следва да се противопоставят и категорично да осъждат всички случаи на антиромски дискурс от страна на политици и други публични личности;
- да се насърчава образованието на малцинствени езици в тясно сътрудничество с представители на малцинствени групи чрез въвеждането му в предучилищното и в средното образование чрез осигуряване на преподаване на различни предмети на малцинствени езици и въвеждане на стандартна процедура за информиране на родителите за местните възможности за достъп до преподаване на или по малцинствени езици;
- да се увеличи значително бюджетът, разпределен за опазване и развитие на националните култури на малцинствата, и да се създаде ефективен механизъм за участие на представителите на малцинствата в разработването на културни политики и разпределението на финансирането;
- да се улеснява в сътрудничество с лица, принадлежащи към национални малцинства, публичното и/или частното излъчване на телевизионни и радиопрограми с достатъчна продължителност, както и да се подкрепя редовното публикуване на писмени новини (печатни или онлайн новинарски издания) на малцинствени езици, за да се отговори на нуждите;
- да се оцени необходимостта от използване на малцинствени езици в отношенията с административните органи в области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства;
- да не се пристъпва към промяна на официалните географски наименования на малцинствени езици и в сътрудничество с представителите на националните малцинства да се възстановят наскоро изменените географски наименования най-малкото като официални редом с новите български наименования. Специално се споменава решението на общинския съвет в Стара Загора да замени местните топоними от турско-арабски произход с български преводи или неологизми. Като цяло продължава да не се оценява в достатъчна степен значителната символична стойност, която тези имена имат за населението за утвърждаване на дългогодишното присъствие на националните малцинства като ценна част от обществото;
- да се насърчава предоставянето на подходяща информация на децата за историята, културата, езиците и религията на националните малцинства и за техния принос към българското общество. Властите следва също така да преразгледат материалите за преподаване и учене в сътрудничество с лица, принадлежащи към малцинства, за да вземат предвид съответните чувствителни за тях аспекти.